Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Куинсбъри беше привърженик на ловките и хитри манипулации. Не обичаше явната жестокост и невъздържаност. Това само щеше да затрудни изпълнението на плана му; хората, които иначе биха предпочели да вземат подкупа си и спокойно да стоят на заден план, без да се намесват, биха се стреснали при такава явна бруталност.
— Няма защо да изпадаш в истерия. Той ще живее — увери го граф Брусижън, сигурен в способността си да различава тънката нишка, зад която настъпваше смъртта. — Знам кога да спра да бия.
— За теб самия е по-добре да си прав.
— Слушай, Джеймс, той сега дори нямаше да бъде тук в тъмницата, ако не беше моето упорство — отвърна тихо Харолд Годфри от удобния си стол. Бледите му очи гледаха с леко пренебрежение към нервно крачещия напред-назад херцог Куинсбъри. — Не можеш да ми откажеш тези малки удоволствия.
— Няма да бъдем толкова доволни, ако нашият подсъдим умре.
Въпреки че съдията и заседателите бяха вече подкупени, Куинсбъри не искаше да има допълнителни неприятности, причинени от смъртта на обвиняемия. Предпочиташе да пипа на сигурно, за да не може никой в нищо да го обвини.
— Не искам нещо да попречи на осъждането му. Не искам някой да каже, че ние сме го убили. Искам да получа собствеността му по напълно законен път, така че за в бъдеще да няма никаква опасност от оспорване на съдебното решение. Само библиотеката на Рейвънсби ще ни донесе цяло състояние.
— Отстъпвам ти я без проблем. Аз съм хвърлил око на арабските му жребци.
Куинсбъри трепна, той също желаеше първокласните му коне. Въпреки това се усмихна, за да не издаде намеренията си. Имаше достатъчно време да се погрижи за подходящо разпределяне на собствеността на Рейвънсби… удовлетворително за него самия.
— Ще се наложи да отложим делото — заяви внезапно той, сякаш ставаше дума за напълно правомерно присвояване на имущество, — докато затворникът се оправи дотолкова, че да не предизвиква съчувствие. Извратените ти забавления ще ни струват поне едно двуседмично забавяне.
— Ако ти доставя удоволствие да сипеш упреци — каза уморено граф Брусижън, — имаш благословията ми за това, но въпреки всичко ще повторя, Ваше благородие, че аз улових и докарах Рейвънсби. Не твоите планове или хитрото ти манипулиране на съдии и обеднели благородници, а моето неотстъпно преследване.
След това се изправи, нямаше желание да засвидетелства повече учтивостта си след дългия ден, прекаран по пътищата.
— Няма защо да ми благодариш сега, милорд — рече саркастично Годфри, докато правеше движение, загатващо поклон. — Благодарността ти може да приеме формата на земи в най-скоро време.
И той се обърна и излезе с почти незабележима усмивка на уста.
Куинсбъри остана навъсен, обиден и раздразнен от отложеното осъществяване на плановете му. Хора като Харолд Годфри бяха винаги нужни на царедворците, които не искаха да цапат ръцете си с кръвта на жертвите си. Това, което обединяваше двамата мъже, бе общият им интерес и ламтежът да си присвоят земите на Рейвънсби.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Кристиан Дънбар поздрави сдържано графиня Роксейн Форестър Килмарнък, когато графинята влезе в гостната й два дни по-късно през един сив следобед. Отпуснала се грациозно на минзухареножълтия диван, Роксейн възкликна:
— Боже мой, Криси, да не би да помисли, че съм дошла да отвлека затворничката ти? За какво ли би ми потрябвала проклетата съпруга на Джони?
— Откъде знаеш? — изстреля тъмнокосата дребна жена, разтворила от учудване обикновено превзето стиснатите си устни.
Херцогът искаше местонахождението на Елизабет да се запази на всяка цена в тайна.
— Скъпа, какъв глупав въпрос. Прислугата знае дори кой е вечерял снощи в спалнята на лейди Ники Мъри — излъга Роксейн.
Оказало се бе, че откриването на затвора на Елизабет е по-трудно, отколкото беше очаквала.
— Всъщност исках да дойда още вчера, но скъпата ми Джийни искаше да ми покаже колко е напреднала и трябваше да присъствам на урока й по танци с италианеца, а след това вече беше много късно да идвам. Така че кажи ми как изглежда тази жена?
— Херцогът даде изрично нареждане — отвърна остро Кристиан — да не се говори за нея.
Дъщеря на сестрата на Куинсбъри — аристократка, омъжена за неподходящ човек, завърнала се в семейното лоно след спасителната смърт на съпруга си — нехранимайко, Кристиан Дънбар зависеше напълно от благосклонността на вуйчо си, херцог Куинсбъри.