Елфите на Шанара

Сега започна ободряването, чувството за сила, което магията винаги й даваше. Тя се чувствуваше непобедима, неуязвима. Огънят не можеше да й навреди, нямаше да го стори и тя трябваше да знае това. Рен разпери ръце, отпращайки огъня от себе си с един замах във водовъртежа от дракули, който кръжеше около нея. Той ги поглъщаше и унищожаваше, а те крещяха отчаяно. За теб, Еоуен! Тя наблюдаваше тяхното унищожение и не чувствуваше нищо друго освен радостта, която й доставяше използуването на магията, свеждаща дракулите до създания без никакво значение и така незначителни за нея, както прахта. Рен прегърна магическата сила и се остави да я носи отвъд здравия разум, отвъд мисълта. Използвай я, каза си Рен. Нищо друго няма значение. За момент тя загуби самоконтрол. Забравени бяха Трис и Гарт, необходимостта да избяга от Мороуиндъл и да се върне на Четирите земи, истините, които беше научила и смяташе да разкаже, нейната самоличност и грижата за поверения й живот на елфите, всичко. Забравена беше всяка цел, вълнуваше я само владеенето на Елфовите камъни.

Тогава някакво малко, занемарено кътче от нейното съзнание я върна още веднъж в пътя. Това бе един шепот на здрав разум, който беше достигнал отвъд смесицата от страх, изтощение и отчаяние, заплашващи да превърнат твърдото решение в лудост. Рен виждаше как Трис, Гарт и Стреса се биеха с дракулите, обърнали се сега към тях, застанали гърбом един към друг, докато кръгът се стесняваше. Тя чуваше как те я викат и как нейният вътрешен глас отекваше в отговор. Рен почувствува, че островчето, върху което беше отстъпила, започва да потъва в огъня.

Ръката с Елфовите камъни се спусна надолу, а стълбът от пламъци, замиращ до обвиващ се около ръката й ослепителен блясък, бе поставен отново под контрол. Тя видя пак тъмнината и мъглата, неравните склонове на дефилето и нащърбените и черни скали от застинала лава. Рен усещаше мириса на нощта, на пепелта, огъня и топлината. Тя рязко се обърна към дракулите и изсъска към тях като змия. Те отстъпиха уплашени. Рен тръгна към своите приятели и обкръжилите ги нападатели побягнаха. Тя носеше смърт в ръката си, сигурно унищожение за създанията, които твърде добре разбираха какво означава това. Те блещукаха около нея, губейки плътността си. Рен наперено навлезе сред тях, без да се страхува, размахвайки наляво и надясно светлината от своята магия, заплашваща, застрашаваща и изпълнена със смъртоносно обещание. Дракулите не й попречиха. Те мигновено избледняха и изчезнаха.

После Рен се отправи към мястото, където бяха се свили Гарт и Трис с оръжие в ръка. В очите им се четеше несигурност. Рен спря пред Стреса, която вдигна поглед към нея, като че ли тя беше някакво неразбираемо същество. Тя затвори плътно пръстите си около Елфовите Камъни и огънят угасна.