Мечът на Шанара

— Камъните! — помоли го той горещо. — Дай ми камъните и ще мога да помогна!

Нараненото лице се вдигна за момент към него и после познатият гневен поглед пропълзя в очите му. Крадецът грубо отблъсна човека от Вейл.

— Млъкни и стой настрана — извика той и, залитайки, се изправи на крака. — Без номера, приятелю. Просто не се бъркай!

Взе падналия меч и се втурна да помага на огромния си спътник, като напразно се опитваше да нанесе силен удар на загърнатия в плащ Носител на черепи. Тримата дълго се биха ожесточено, хвърляха се, въргаляха се по неравното бойно поле и се мятаха като луди над застиналите тела на убитите гноми и елфи. Панамон беше по-слаб от другите двама, но беше пъргав и ужасно издръжлив. Отблъскваше и избягваше насочените към него удари, отскачаше чевръсто встрани, когато обитателят на Северната страна изпращаше червените пламтящи мълнии към него. Невероятната сила на Келцът доказваше, че е равностойна дори на силата на духа на Носителите на черепи и злото същество започна да се отчайва. Грубата кожа на трола беше опърлена и обгорена на много места от огъня, който я беше засегнал, но гигантът отърсваше от себе си мощните мълнии и продължаваше да се бие. Ший имаше огромното желание да помогне, но приличаше на джудже на фона на огромната им сила и размери, а оръжието му беше направо смехотворно за случая. Само да имаше камъните…

Накрая двамата простосмъртни започнаха да се уморяват от неспирните, неумолими атаки на съществото на духа. Ударите им престанаха да бъдат толкова резултатни и те бавно започнаха да осъзнават, че човешката сила не беше в състояние да унищожи сама съществото. Губеха битката. Внезапно храбрият Келцът се препъна и падна на едното си коляно. Мигновено съществото на черепите замахна с единия крайник, който удари с огромна сила врата на незащитения трол, спусна се до кръста му и го повали по гръб на земята. Панамон извика вбесен, замахна яростно срещу съществото, но ударът му бе парирай. В бързината той беше забравил да се предпазва и моментално стана уязвим. Пратеникът на Господаря на магиите нанесе злобен удар, с една ръка отклони ръката с шипа на крадеца, а присвитите му очи избълваха огнените си мълнии право в лицето и ръцете на безпомощния Панамон Крийл с такава сила, че той изпадна в безсъзнание. Носителят на черепи щеше да го довърши, ако Ший, забравяйки страховете ся при вида на надвисналата над другия сериозна опасност, не беше метнал копие към незащитената глава на нападателя, което го удари право в злобното лице. Завършващата с криви нокти ръка се вдигна прекалено бавно, за да може да се предпази от болезнения удар, после сграбчи потъмнялото от гняв лице и вбесеното същество се помъчи да дойде на себе си. Панамон продължаваше да лежи безпомощен на земята, но издръжливият Келцът отново беше на крака, притиснал съществото на черепите в агонизираща хватка. Стискаше силно главата му и се мъчеше да я смачка.