Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— А какво ще правиш после?
Консидайн погледна Кам.
— Нима не знаеш? Не го ли пише и в твоите инструкции?
— Не, и на първия, и на втория въпрос.
— Временно съм отстранен от флота и съм прикрепен към теб.
— За какво?
— За каквото ти потрябвам, предполагам. Умея да управлявам самолети, може би това са имали предвид онези с дебелите нашивки.
— Добре дошъл на борда, пилоте — рече Прайс. — Горещо те препоръчват най-младите в екипа.
— Знам, че така се забърках. — Лутър говореше тихо, загледан в уредите. — С адски усилия успяваме да измъкнем момчето от Бахрейн, от опасностите, които го заплашват, и ето че отново го връщаме в опасната зона. И аз се чувствам отговорен. Детето е добро.
— На това нищо не мога да кажа, лейтенант. Не бях се замислял за това, но съм първокласен егоист и сигурно ще си прав, глупаво е. Щом се приземим, ще се свържа с Шийлдс и Уотърс.
Не се наложи Камерън да се обажда в Лондон и Ню Йорк. Новите инструкции за по-нататъшен полет ги очакваха в Милано. Бяха предназначени и предадени на подполковник Лезли Монтроуз. Майката стреснато благодари на куриера, в униформа на американския флот, след което отвори запечатания плик, който носеше означението на посолството на Съединените щати в Рим в горния ляв ъгъл.
— Долетях преди час, подполковник — обясни морякът. — Името ми е Олсън, капитан от охраната на посолството, и не съм се разделял с този плик.
— Разбирам, капитане, и отново благодаря.
— За мен беше удоволствие. — Офицерът отдаде чест и си тръгна.
— От Том Кранстън е — рече Лезли, като тръгна по пистата с Прайс и сина си, докато Консидайн наглеждаше подготовката на самолета.
— Това обяснява защо носи печата на посолството в Рим — разсъждаваше на глас Кам. — Максимални мерки за сигурност. Белият дом, а и тайните канали, използвани от правителството. Разполагате с влияние, мадам.
— Поразен съм, мамо.
— Не разполагаш с много време, Джейми. Отново се качваш на самолета. Уредено е да се присъединиш към децата на Брустър във Франция. Според Том ще бъдете в пълна безопасност, местонахождението ви е запазено в пълна тайна.
— О, мамо, недей така! — неволно извика синът и спря на място. — Не искам да ме стоварят във Франция като някакъв ненужен боклук.
— Ей, Джейми, по-кротко — рече Прайс с тих, но властен глас. — За твое добро е, това поне сигурно разбираш. Не вярвам да ти е по-приятно да те запратят отново в Бахрейн или на някое подобно местенце.
— Не, по дяволите, но нали си имаме петдесет щата отвъд водата, както се казва. Защо да не е някъде у дома? И защо трябва да бъда с двама души, които изобщо не познавам?
— Няма да повярваш — отвърна Камерън, — но ще бъдеш по-уязвим по време на пътуване като днешното, независимо дали си сам или с майка ти, отколкото под опека някъде в Европа.
— Така разсъждават и по отношение на малките Брустър — намеси се Лезли. — Бърз частен самолет, кратък полет, пълен контрол. Няма летища, които да бъдат наблюдавани, няма информатори в Пентагона, ЦРУ или Британското разузнаване, които да докладват за необявени полети или тайни заповеди от най-високо място.
— Но кои са тези, от които толкова се страхувате? — поиска да знае Монтроуз младши. — Говорите, сякаш са някакви всемогъщи откачалки от престъпния свят!
— Не си много далеч от истината — отново се обади Прайс, — но освен всичко друго са невероятно хитри и с много много власт. Е, не са всемогъщи. Засега поне.
— Добре де — промърмори неутешимият Джейми, — какви са тия момчета Брустър?
— Не са момчета, синко. Брат и сестра са, и може да са от набелязаните за покушение. Британското разузнаване иска да избегне евентуален повторен опит за вземане на заложници. Ще ти харесат, Джейми. Аз самата ги харесвам.
— Е, понякога англичаните си вирят носа, ако разбираш какво искам да ти кажа.
— Не и дете, което очевидно е било първо в курса по заваряване и горелки — отвърна Камерън.
— Какъв курс?
— Заваряване. Искаш да кажеш, че скъпото училище в Кънектикът не предлага такъв курс?
— Не, защо им е?
— Роджър Брустър смята, че трябва да научи някой занаят, също като онези, които са били лишени от неговите възможности.
— Гледай ти, да не ме будалкаш?
— Не, Джейми — потвърди майка му. — Освен това тренира борба, също като теб.
— Само това ми трябваше, да ме повали някой англичанин.
Забелязаха Лутър Консидайн да прекосява с бързи крачки пистата.
— Ще бъдем готови да се покатерим след пет минути, Монтроуз младши — рече той, като се присъедини към тримата. — Сигурно вече картинката ти е ясна.