Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Те навярно искат да ви покажат мъките и теглилата си — вие виждате, че има такива.
Неколцина от болните паднаха на колене и заприказваха:
— Милост, имайте милост над нас, господине!
— Но какво искате от мене? Аз с нищо не мога да ви помогна.
— Че как да не можете? Нали са ви изпратили от Петербург, за да чуете за нашите мъки и да видите ужасите и грозотиите, сред които живеем?
Професорът вдигна рамена.
— Те съвсем не са луди, защото говорят умно — каза той. — Те се мамят, тъй като аз съм дошъл тук по собствено желание, а не по заповед на някаква висша власт.
— Как, вие не сте ли изпратен за ревизия?
— Не, ето защо съм дошъл. Известно ви е, че в Русия всяка година се появява азиатска холера.
— Няма нищо по-ужасно от това.
— Несъмнено — каза професорът. — Тъкмо затова властта определя награда за онзи, които изнамери лек срещу това зло и както виждате, аз съм определен, за да открия този лек. Съгласях се и оттогава непрестанно работя над това, нощем лампата ми не угасваше и най-после открих този лек. Да, приятелю, аз мисля, че съм изнамерил вече средство против тази болест, остава ми още да направя някои опити. За нещастие обаче тази година холера не се яви… Напразно я очаквах цяло лято Реших най-после да дам голяма награда на този, който се съгласи да му поставя серум срещу тази болест, но никой не се съгласи.
— Какво, и вие наистина бихте сложили този серум на някой здрав човек? — попита обикновеният лекар.
Това никак не се хареса на професора.
— Сам аз зная какво дължа на науката. Какво е един живот в сравнение със славата, която ще спечеля от тези опити? Повече не искам да говоря с вас. Затова по-добре е да ви кажа защо съм дошъл.
Аз помолих министъра на полицията да разреши да ми дадат един осъден на смърт престъпник, когото да използувам за опитите си. Той ми отговори, че ако замина за Сибир, ще ми даде двама. Без много колебание аз, разбира се, се съгласих да предприема това пътуване.
Обикновеният лекар побледня като платно.
— Тук, тъкмо тук значи сте решили да правите опитите си? Право да ви кажа, аз не бих се съгласил доброволно да ви дам мои болни за такива опити.
— По ваше желание или не, това ми е все едно. Ето разрешението, четете! От него ще узнаете дали имате право или не — каза той и подаде документа на колегата си.
Той го прочете и рече на професора:
— Когато заповядват по-силните, по-слабите трябва да слушат. Ала аз ви уверявам, господин професоре, че няма да присъствувам на тези ваши опити. А сега заповядайте и си изберете когото обичате.
След като премина покрай всички болни, професорът най-после се спря пред леглата на Наталия и Понятовски. Няколко минути преди това Наталия бе отворила очи за първи път, откакто е пренесена тук.
Най-напред видя Понятовски.
— Къде се намирам? — попита тя.
— На добро място сте — отговори младият княз, който не искаше да й каже самата истина.
— Къде е Бояновски?
В това време професорът се приближи до нея.
— Тази е най-тежко болната тук — каза докторът.
— Как е могла да дойде?
— По един много странен начин. Нощният стражар я намерил и я доведе.
— Това момиче ще ми послужи за опитите — заяви той.
— Бедното дете, толкова красиво и толкова младо да умре — каза докторът на себе си, а след това изрече високо: — Моля ви, господин професоре, съжалете тази жертва.
— Милост, жертва, не ви разбирам, господин колега. За жертви говорите, като че човек ги води на смърт. Аз съм в състояние да я разболея, а също и да я излекувам.
От тези несвързани думи младият княз разбра, че опасност грози Наталия. Той схвана, че професорът ще извърши страшния опит с Наталия и затова побърза да улови ръката на доктора.
— Какво казвате? Искате да погубите това младо същество, за да удовлетворите суетата си? Вие се мамите, господине. Макар да сме сибирски заточеници, ние няма да позволим да погубите един човешки живот без всякаква вина, само и само защото ви се иска да си играете с живота на човека.
— Можете ли да четете? — запита студено професорът, като му даде своя документ.
— Тази клетница е загубена и вие ще бъдете нейният убиец, ако извършите това, което пише в документа.
Професорът се разгневи.
— Още днес ми изпратете това момиче, господин колега, а заедно с него и този човек. И двамата ще използувам за своите опити — каза подигравателно той. — Съмнявам се дали опитът ще бъде напълно сполучлив.
Погледна го още веднъж с омраза и излезе. Докторът разбра какво искаше професорът — отмъщение святкаше в очите му.