Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Та вземете — каза Ягодкин. — Защо се колебаете? Когато се вземат пари, не трябва да се разсъждава.
— Не, не — рече Петровна и отстъпи няколко крачки назад, — не, няма да взема. Струва ми се, че ще извърша някакво престъпление спрямо господин Фелзингер. Моля ви, не ме разпитвайте повече, не ми говорете нищо. Ако искате да говорите с господин Фелзингер, идете при него.
Петровна каза това с такъв тон, та Ягодкин се убеди, че с гърбавата нищо не може да се направи.
Той сърдито се обърна и каза полушепнешком:
— Живеят като в ада, а не искат да вземат една петдесетарка.
След това се изправи.
Преди да тръгне обаче още един път се обърна и погледна малкия Владимир, който се занимаваше с едно калемче.
— Чудно — каза си той, — това дете да не е негово! На лицето му се изписа демонично изражение.
— Ако това беше истина, то щеше да е най-доброто за Клариса. Нейният идеал е бащата на едно незаконно дете, майката на което живее безчестно. Иначе нейната любов ще изстине.
Той енергично похлопа на вратата.
Отвътре се чу ясно: „Влез.“
След малко Ягодкин и Конрад бяха заедно.
— Господине — каза Ягодкин, след като се запознаха, — много съм слушал за вас и вашите дела и дойдох да ви съобщя само, че аз имам нужда от учител като вас.
— Господине — рече Фелзингер, — вие преувеличавате, като казвате, че съм много учен човек. Наистина старал съм се да напредвам в науката, ала аз не съм толкова учен, както вие казвате. Бях започнал работа на едно място и бях много благодарен, но скоро поради една нещастна случка се лиших от него.
— Каквото сте изгубили, аз ще ви го върна. Аз съм Ягодкин, за мен хората казват, че съм милионер. Вижда се, че отскоро сте в Петербург, защото иначе вероятно щяхте да ме познавате. Вие обаче не сте за мене така непознат, както мислите. Доколкото си спомням, виждал съм ви в сиропиталището да говорите с едно момиче.
Милионерът се разсмя и започна весело да потрива ръце.
— Видите ли, господин Фелзингер, вие отивате в дома на една девойка и трябва да сте благодарен, че съм сега пред вас.
— Ах, да, за мен това е голяма чест, аз ще съумея да я оценя.
— Това мило създание, за което говорите, господин Фелзингер, е моята дъщеря — едничкото ми чедо. Дявол го взел, не виждате ли, че си приличаме.
— Ваша дъщеря, значи! — каза Фелзингер почти със съжаление.
— Единствената ми дъщеря, при това наследница на много милиони. Но както и да е, вие виждате, че тя иска да придобие образование и иска вие да й преподавате.
— Аз? Но в каква област желае да придобие знания: сиреч какво иска да учи?
— Немски език преди всичко. Моята Клариса обича всичко, що е немско. Не му мислете дълго, любезни господине, а кажете кога бихте желали да се настаните в моята къща. Другите условия ще определите пак вие. Учуден, Фелзингер се отдръпна.
— Какво има да мислите цял ден? Истинско щастие е за вас, уверявам ви, щастие, на което хиляди ще завидят. Ще живеете при мене, ще бъдете въведен в обществото, което идва у нас. Мисля, че не е трудно да направите избор между този зимник и дома на Ягодкин. Конрад мълчеше.
— Моля ви да ми дадете срок от 24 часа, Утре, ако позволите, ще ви направя посещение и ще ви съобщя какво съм решил.
— Добре, нека бъде тъй, господине — рече сърдито Ягодкин. — А дотогава довиждане.
И като подаде ръка на Фелзингер, излезе от стаята.
Когато Ягодкин беше вече на улицата, Фелзингер отиде при Петровна.
— Драга Петровна, току-що ми направиха едно предложение, за което искам да ви кажа.
— Аз вече предчувствувам, вие ще ме напуснете.
— Да, Петровна, току-що господин Ягодкин ме покани в своята къща да стана учител на дъщеря му.
Петровна плесна с ръце.
— В дома на Ягодкин? — каза тя. — Та това е цяло щастие за вас, господин Фелзингер! — Ала на очите й се показаха сълзи.
Трогнат дълбоко, той я хвана за ръка.
— Зная защо плачете — каза той. — Жално ви е и ви боли, задето ще се разделим. И аз също съжалявам, защото вие, Петровна, сте ми много добра приятелка. Ако вие ме посъветвате да отхвърля предложението на Ягодкин, бих го сторил.
Петровна се позамисли. Бореше се със себе си.
— Не, не, вие не трябва да отблъсквате това предложение; то може да ви направи щастлив.
— Мислите ли, че е наистина?
— Да, не ще и съмнение. За Ягодкин всичко е възможно, а вие сте успели да го заинтересувате. Иначе той не би се обърнал към вас, нито би дошъл самолично да ви покани в къщата си.
— Съветвате ли ме да приема предложението му?
— Да, съветвам ви, тъй като в това виждам вашето щастие.