Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Как се казваш?
— Куинтал.
Камшикът отново изплющя.
— Ти не си Куинтал! — изкрещя Де’Унеро в лицето му. — Как се казваш?
— Куин… — този път дори не успя да довърши, когато бичът, въртян умело от опитния десетокурсник, се обви около тялото му и го остави без глас.
Застанал на обичайното си място на балкона, невидим за жертвата и нейните мъчители, отец Йойона въздъхна и поклати глава. Корав беше, не можеше да му го отрече, ала тази издръжливост, това нежелание да се откаже от личността си, можеше да му струва живота.
— Не се бой — разнесе се глас зад едрия монах, гласът на абат Маркварт. — Старите книги не лъжат. Техниката е изпитана.
Йойона не се съмняваше в това, по-скоро се питаше защо, в името на Бога, някой изобщо бе измислил подобна техника!
— Отчаянието ражда черни плодове — отбеляза абатът и застана до Йойона, тъкмо когато камшикът за пореден път се стовари върху гърба на Куинтал. — И на мен това не ми се нрави, но какво можем да сторим? Тялото на Сихертън само затвърди страховете ни. Знаем каква хитрост е използвал Авелин, за да избяга, знаем и колко много от магическите камъни е взел със себе си. Нима трябва да оставим предателството му ненаказано, предателство, което и в този миг навярно работи в наша вреда и което може да доведе до пълния крах на Ордена?
— Разбира се, че не, отче — отвърна Йойона.
— Никой в Сейнт Мер’Абел не познава Авелин Десбрис по-добре от Куинтал — продължи абатът. — Ето защо той е идеалният избор.
Идеалният избор за ролята на палач, помисли си Йойона.
— Идеалният избор за ролята на героя, който ще ни върне онова, което ни принадлежи по право — отвърна Маркварт, четейки мислите на Йойона толкова ясно, че едрият монах го погледна изпитателно, чудейки се дали абатът не използва някаква магия, за да проникне в съзнанието му.
— Куинтал ще се превърне в безмилостната ръка на Църквата, оръдието, с което ще въздадем справедливост — мрачно довърши Маркварт с решителност, каквато Йойона рядко беше чувал в обичайно треперливия му, старчески глас.
Всъщност той добре разбираше отчаянието на абата, въпреки че манастирът и друг път бе ставал свидетел на престъпление като това на Авелин, както и последвалото го бягство. А и кражбата на камъните — тя със сигурност не застрашаваше съществуването на Ордена. Та нали на своите редовни наддавания, монасите продаваха двойно повече камъни от онези, които Авелин беше отмъкнал, така че сега силата на свещените предмети, намиращи се в ръцете на най-различни търговци и благородници, далеч надвишаваше магията, с която разполагаше той. Единственото, което тревожеше висшето духовенство в Ордена, бе кражбата на огромния аметист и то само защото не бяха успели да разгадаят каква магия крие той. Така че Авелин всъщност не представляваше кой знае каква заплаха за манастира, още по-малко пък за целия Орден. Не това обаче беше важното, не това бе причината за отчаянието на абата. Неговият час скоро щеше да настъпи, времето, този най-неумолим враг, не след дълго щеше да го надвие, а последното, което Маркварт искаше, бе да бъде запомнен с този провал и да завещае на приемника си един развилнял се вероотстъпник.
— Много скоро ще го пуснем по следата на Авелин — отбеляза абатът.
— Освен ако не продължи да се съпротивлява — осмели се да каже Йойона.
Маркварт се изсмя задавено:
— Техниката е изпитана — лишаване от сън и от храна, награди и наказания, ревностно изпълнявани от младите наставници. Идеите му за добро и зло, за дълг и възмездие, постепенно биват изместени от принципите, които научава от нас в часовете, които получава, когато е послушен. Не след дълго Куинтал ще има една-едничка цел в живота. Съжалявай го, ала трижди повече съжалявай Авелин Десбрис.
С тези думи абатът се отдалечи. Йойона остана загледан след него, потресен от студенината и безсърдечието му. После вниманието му беше привлечено от зловещото изплющяване на камшика.
— Как се казваш? — за кой ли път попита Де’Унеро.
— Куин…
Колебанието на злощастника беше очевидно, дори от балкона. Отец Йойона усети, че са съвсем близо до пробив.
Де’Унеро се накани да даде поредния урок на жертвата си, ала внезапно спря, видял навярно някаква промяна у него, странен блясък в доскоро мътните му очи. Отец Йойона се надвеси над парапета, опитвайки се да чуе всяка дума, всеки шепот, всеки звук.
— Брат Правда — отвърна измъченият мъж.
Възрастният монах се отдръпна. Все още не бе убеден, че техниката е правилна, още по-малко оправдаваше причината, поради която бяха прибегнали до нея. Едно обаче не можеше да отрече — тя наистина действаше.