Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Набързо събра десетина от другарите си (използвайки махмурлука на почти всички в поделението като оправдание на отказа си да вземе и други) и се отправи на юг. Пристигнаха в Тинсън късно следобед. Както винаги, селският площад беше пуст (всъщност Джил никога досега не бе виждала на него да си играе дори едно дете). Повечето обитатели на Тинсън явно предпочитаха да спят през деня и да се забавляват през нощта.
Откъм кръчмата долетя вик и привлече вниманието й.
— Трябва да сме готови! — тътнеше нечий могъщ глас, толкова силен, че се чуваше дори през стената и цялото разстояние, което ги делеше от пивницата. — О, зло, колко дълбоки корени си пуснало! Какви глупци сме, щом спим, докато мракът бавно ни поглъща!
Войниците влязоха в кръчмата през предната врата и се присъединиха към десетината посетители вътре. Първото, което Джил забеляза, беше огромен, възпълен мъж, покачен върху една от масите и размахал празна халба, с която често му се налагаше да се отбранява срещу най-близките гости, които всячески се опитваха да го смъкнат на земята. Младата жена нареди на войниците да се разпръснат от помещението, а тя самата отиде да говори със съдържателя.
— Лудият монах — обясни й той. — Беше тук през цялата нощ, после изчезна за известно време и преди малко пак се върна. Пари не му липсват — казват, че продал някакви скъпоценни камъни на един керван и макар че търговците май не са му дали истинската цена на камъните, пак си е тръгнал с препълнени със злато джобове.
Джил заинтригувано се вгледа в монаха. Облечен бе в дебели, кафяви одежди, каквито носеха абеликанските духовници, само че неговите бяха стари и протрити на много места, сякаш беше прекарал прекалено дълго по пътищата. Имаше гъста и рошава брада, а той самият бе висок (трябва да беше към два метра) и пълен — поне сто и двадесет килограма. Беше широкоплещест, с едър кокал и голям корем, ала създаваше впечатление за човек, напълнял набързо и съвсем наскоро.
Онова, от което Джил най-много се впечатли обаче, беше почти трескавата му енергия, силата, която струеше от блесналите кафяви очи, така изпълнени с живот, че тя дори се стресна.
— Благочестие, достойнство, бедност! — провикна се монахът, после изпръхтя подигравателно: — Ха, как ли пък не!
Джил разпозна мотото — същото, което абат Добриньон Калислас бе изрекъл в онзи паметен ден, деня на нейната сватба.
— Ха! — изрева огромният мъж. — Благочестие в блатото на разврата? Достойнство в наглата жестокост? Бедност? Да бяхте видели златните листа по таваните! Ами скъпоценните камъни?
— Все едно и също си пее — сухо отбеляза ханджията, после се провикна към войниците: — Хайде де, какво чакате, сваляйте го оттам!
Джил не беше съвсем сигурна дали точно така трябва да постъпят. Думите на монаха и особено забележката за блудството, бяха разгневили мнозина от гостите в кръчмата и тя се боеше, че смъкнат ли го от масата насила, вместо първо да се опитат да го успокоят, в пивницата може да избухне повсеместно сбиване. За съжаление, при хлабавата дисциплина, която цареше сред Бреговата стража, младата жена не можеше да спре хората си, не и след като ханджията им бе дал разрешение да нападнат монаха.
Единственото, което можеше да стори, бе да се опита да поукроти напрежението и тъкмо беше тръгнала към средата на стаята, когато чу кръчмарят да добавя съвсем тихо:
— И внимавайте, че доста го бива в магийките!
— Проклятие! — изруга Джил и се обърна тъкмо навреме, за да види как двама от войниците й (единият от тях — Гофлау) посягат да хванат монаха.
— Аха! — щастливо се провикна едрият мъж. — Добрите, стари тренировки за постоянна бдителност!
И като сграбчи Гофлау за китката, повдигна го от земята, завъртя го два пъти над главата си и го запрати в другия край на стаята.
Един от войниците извади меча си и отсече крака на масата, която се срути изпод монаха и той рухна право върху другаря на Гофлау. Демонстрирайки учудваща за размерите си ловкост, монахът се преметна и скочи на крака, викайки с цяло гърло, след което се хвърли срещу най-близкостоящите хора — един войник и един от посетителите на пивницата.
Сбиването беше в разгара си.
Джил беше изумена от огромната сила на монаха. Той тичаше напред-назад, поваляйки всеки, който се изпречеше на пътя му, като през цялото време не спираше да се смее почти налудничаво, даже когато един от противниците му успя да го избегне и стовари юмрука си право в лицето му.