Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита един от представителите на работниците. — Защото вие сте негов син?
— Не точно. Страф не е от хората, които отдават значение на родствените връзки. — Елънд направи пауза и погледна Вин. Разбираше, че никак не й се нрави ролята на човек, който държи нож върху гърлото на Страф, но тя му бе дала разрешение да го спомене в речта си.
— И все пак…
„Тя каза, че е съгласна — повтори си той. — Не й налагам мнението си!“
— Хайде, Елънд — подкани го Филин. — Престани с този театър. Какво обеща на Страф, за да не ни нападне?
— Не му обещах, заплаших го — отвърна Елънд. — Когато се срещнахме, си дадох сметка, че сме пропуснали едно много важно предимство. Смятаме нашия Събор за уважаван орган, създаден по волята и с гласовете на хората. Но ние не сме тук заради нещо, което сме направили. Има само една причина да заемаме тези постове и тя се нарича Оцелелия от Хатсин. — Елънд изгледа членовете на Събора един по един. — Понякога и аз като всички вас съм хранил някои подозрения. Оцелелия вече е легенда, каквато не можем да се надяваме да възродим. Той притежаваше сила, много по-голяма от нашата — сила, която съществува и днес, макар той да е мъртъв. Ние му завиждаме. Изпитваме неувереност. Това е съвсем естествено, човешко чувство. Водачите на народа са като другите хора — те имат сходни недостатъци. Господа, не можем да си позволим да мислим по този начин. Заветите на Оцелелия не принадлежат само на една група, нито само на този град. Той е нашият създател — бащата на всички, които са свободни в тази страна. Независимо дали приемате неговия религиозен авторитет, трябва да признаете, че без храбростта и саможертвата му нямаше да можем да се радваме на настоящата свобода.
— Какво общо има това със Страф? — попита ядосано Филин.
— Всичко — отвърна Елънд. — Защото, макар Оцелелия да го няма сред нас, заветите му остават. И не само заветите — той ни остави и своята ученичка. — Елънд кимна към Вин. — Тя е най-могъщият жив Мъглороден — нещо, което сега вече знае и Страф. Господа, познавам добре темперамента на баща ми. Той няма да щурмува града, докато се бои от възмездие от някой, когото не може да спре. Вече знае, че ако ни нападне, ще предизвика гнева на наследника на Оцелелия — гняв, на който не можа да издържи дори лорд Владетеля.
Елънд млъкна. Новината, която току-що бе съобщил, щеше да се разпространи бързо, щеше да излезе извън стените на града чрез шпионите на Страф и да стигне до армията му. Беше забелязал сред тълпата и Зейн, аломанта на Страф.
А когато новината стигнеше армията на баща му, войниците щяха да се разколебаят. Кой би дръзнал да се изправи срещу силата, унищожила лорд Владетеля? Това беше слаба надежда — може би войниците на Страф не вярваха на слухове, но дори лекото подронване на духа им щеше да е от полза.
Освен това нямаше нищо лошо в това Елънд да се обвърже с Оцелелия. Макар и мъртъв, Келсайър си оставаше велик човек. От Елънд се искаше само да направи всичко възможно, за да съхрани заветите му.
Защото така щеше да е най-добре за хората.
Вин слушаше речта на Елънд. Стомахът й се беше свил на топка.
— Какво мислиш? — попита я Хам, докато Елънд описваше накратко срещата със Страф.
Вин сви рамене.
— Важното е да успее.
— Ти не одобряваше как Кел се държеше със скаа. Никой от нас не го одобряваше.
— Щом Елънд има нужда от това.
Тиндуил, която седеше пред тях, се обърна и я изгледа безизразно. Вин си помисли, че е подразнена, че си шепнат, но изглежда, териската имаше друго на ум.
— Кралят… — тя все още наричаше Елънд с тази титла — се нуждае от тази връзка с Оцелелия. Елънд все още няма достатъчно силен авторитет, на който да се опира, а в момента Келсайър е сред най-почитаните хора в Централната област. Като загатва, че сегашното управление е дело на Келсайър, кралят ще накара хората да се позамислят, преди да се възправят срещу него.
Хам кимва замислено. Вин сведе поглед.
„Какъв е проблемът? Преди малко се питах дали аз не съм Героят на времето, а сега се безпокоя от славата, с която ме дарява Елънд. — Тя се намести сконфузено на стола. Отново усещате далечните пулсации. Сякаш се усилваха… — Престани! — скара се сама на себе си. — Сейзед не смята, че Героят ще се завърне, а той познава историята по-добре от всеки друг. Трябва да се съсредоточа върху това, което се случва тук“.