Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Обедът ще бъде чак във Виена, господин оберфелдкурат — продума кандидат-подофицерът.

— Значи, вие подложихте шинела си под главата ми? — обърна се отчето към Швейк. — Сърдечно ви благодаря.

— Не заслужавам никаква благодарност — отговори Швейк, — аз постъпих така, както би трябвало да постъпи всеки войник, като види, че началникът му е пийнал и няма какво да сложи под главата си. Всеки войник трябва да уважава началника си, макар и последният да е в по-особено състояние. Аз имам голям опит с фелдкуратите, защото бях свръзка на господин фелдкурат Ото Кац. Те са весел и сърдечен народ.

След вчерашното си пиянство оберфелдкуратът почувствува прилив на демократизъм, извади цигара и я подаде на Швейк:

— На, запали!

— А ти — обърна се той към кандидат-подофицера — щял си да се явиш заради мен на рапорт. Няма какво да те е страх. Ще те отърва, нищо няма да ти направят.

— А тебе — каза той на Швейк — ще взема със себе си. Ще те гледам като писано яйце.

Той получи нов пристъп на великодушие и започна да твърди, че на всеки щял да се отплати, на школника щял да купи шоколад, на войниците от конвоя ром, кандидат-подофицера щял да премести във фотографското отделение на седми конен дивизион, всичките щял да освободи и никога нямало да ги забрави.

Започна да раздава цигари на всички поред, не само на Швейк, и заяви, че разрешава на арестантите да пушат, щял да ходатайствува да бъде намалено наказанието им и те отново да бъдат върнати към нормалния военен живот.

— Не искам — рече той — да ме споменавате със зло. Аз съм човек с големи връзки и с мене вие няма да пропаднете. Изобщо вие ми правите впечатление на порядъчни хора, които бог обича. И ако сте сгрешили, то вие сега изкупвате грешката си и виждам, че с леко сърце понасяте всичко, което бог ви е изпратил.

— На какво основание — обърна се той към Швейк — ви наказаха?

— Бог ме наказа — отговори набожно Швейк — чрез командира на полка заради неволно закъснение в частта, господин оберфелдкурат.

— Бог е безкрайно милостив и справедлив — тържествено каза оберфелдкуратът, — той знае кого да накаже, защото така той проявява само своята проницателност и всемогъщество. А вие защо сте тук, господин школник?

— Понеже — отговори школникът — милостивият бог благоволи да ме сподоби с ревматизъм, след което аз се възгордях. След излежаване на наказанието ще бъда изпратен в кухнята.

— Бог си знае работата — възкликна възторжено отчето, като чу за кухнята, — и там порядъчният човек може да направи кариера. Тъкмо в кухнята би трябвало да се изпращат интелигентни хора заради комбинациите, тъй като работата не е в това, как се варят ястията, но с каква любов се комбинират продуктите, как се съставят и така нататък. Вземете соуса например. Интелигентният човек, когато приготвя лучен соус, ще вземе всички видове зеленчук, ще ги задуши в масло, след това ще прибави подправки, пипер, бахар, малко мушкато, исиот, а обикновеният готвач простак ще сложи лука да ври и ще му направи след това загоряла запръжка с лой. Наистина аз бих бил най-доволен да ви видя в някой офицерски стол. Без интелигентност човек може да живее и да изпълнява някоя обикновена професия в живота, но в кухнята липсата на интелигентност веднага проличава. Снощи в офицерския клуб в Будейовице ни поднесоха между другото и бъбречета а ла мадейра. Браво на тоя, който ги беше приготвил, бог да му прости всичките грехове, той трябва да е бил истински интелигент. И наистина там в кухнята на офицерския клуб има някакъв учител от Скуч. Същите бъбречета а ла мадейра ядох и в офицерския стол на шейсет и четвърти опълченски полк. Бяха им сложили ким, сякаш ги бяха приготвили в обикновена кръчма с пипер. И знаете ли с какво се занимавал в цивилния си живот техният готвач? Гледач на добитък бил в един чифлик.