Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя вдигна към него очарователното си уплашено лице, на което бе изписан израз на недоверие.
- Не е възможно! - възкликна тя, натъкнала се на решителността в погледа му.
- Стана възможно. Отлично знаеш, Ирис, че не изпитваме нищо един към друг. Защо да се преструваме?
- Но аз те обичам!
- Моля те! Запази благоприличие!
Той се усмихна снизходително. Погали я по косата, както се прави, когато е нужно да се успокои дете.
- Остави ме тук при теб. Нека това бъде мястото ми.
- Не, Ирис, не... Дълго се надявах, но сега вече край. Много те харесвам, но не те обичам. Това е положението и нищо не мога да променя.
Тя се дръпна, сякаш змия я ухапа.
- Има ли жена в живота ти?
- Не те засяга.
- Има жена! Коя е тя? В Лондон ли живее? Затова дойде тук! Отдавна ли ми изневеряваш?
- Ставаш смешна. Нека си спестим подобни сцени.
- Обичаш друга. Усетих го още с пристигането. Жената знае кога не е желана и става незабележима. Аз съм станала незабележима. Не мога да го понеса!
- Струва ми се неуместно точно ти да ми устройваш сцени на ревност, какво ще кажеш? - той я изгледа подигравателно и тя избухна в гневни крясъци.
- Дори не ти изневерих с него! Нищо не се случи! Съвсем нищо!
- Възможно е, но не променя нещата. Свърши и няма смисъл да се питаме как и защо. Или по-скоро ти би трябвало да се запиташ как и защо... За да не повториш същите грешки с друг!
- А ти питаш ли се за мен, за моята любов?
- Това не е любов, а самолюбие; бързо ще се излекуваш. Ще си намериш друг, не се съмнявам в теб!
- В такъв случай не трябваше да ми казваш да идвам!
- Сякаш си питала за моето мнение! Ти се натрапи, не споменах нищо заради Александър, но изобщо не съм те канил.
- Като отвори дума за Александър, вземам го с мен, щом така стоят нещата. Няма да го оставя тук с твоята... любовница!
Изплю думата, все едно беше омърсила устата й.
Той я хвана за косата, дръпна я силно, за да я заболи, долепи устни до ухото й и прошепна:
- Александър остава тук с мен, точка по въпроса!
- Пусни ме!
- Чу ли добре? Ще водим битки, ако се наложи, но няма да ти позволя да го докоснеш. Кажи ми колко трябва да ти платя за всичко, ще ти дам парите, но няма да получиш родителските права над Александър.
- Ще видим! Той е мой син!
- Ти никога не си се грижила за него, никога не си се интересувала от него и няма да търпя да си послужиш с него, за да ме изнудваш. Разбра ли?
Тя наведе глава и не отговори.
- Тази нощ отиваш в хотел. Точно до нас има един много приятен. Ще преспиш и утре ще отпътуваш обратно, без да драматизираш. Ще обясня на Александър, че си се разболяла, върнала си се в Париж и отсега нататък ще идваш да го виждаш тук. Двамата заедно ще обсъдим дните, начините и ако се държиш прилично, можеш да го виждаш колкото искаш без ограничения. При едно условие, не го забърквай в тези неща.
Тя се освободи и се изправи. Опъна си дрехите. И без да го поглежда, заяви:
- Разбрах. Ще обмисля и ще ти съобщя. По-точно ще наема адвокат, който ще ти съобщи. Искаш война, добре, ще я имаш!
Той се разсмя.
- Как ще я водиш тази война, Ирис?
- Както всички майки, които се борят да запазят детето си! Детето винаги се дава на майката. Освен ако е уличница, алкохоличка или наркоманка!
- Които, да ти съобщя, стават много добри майки. Във всеки случай по-свесгни майки от теб! Не се изправяй срещу мен, Ирис, защото може да изгубиш всичко...
- Ще видим!
- Имам твои снимки в един вестник, как се целуваш с един младеж, имам свидетели за разпуснатото ти поведение в Ню Йорк, дори бях наел детектив, за да разкрия подробностите около историята ти с Габор Минар, аз плащах сметките за продължителния ти престой в клиниката, продължавам да плащам сметките за фризьора, масажиста, модния шивач, за ресторантите, хилядите евро, които харчиш на воля, не би могла дори да сумираш всички числа!
Няма да ти повярват нито за секунда в ролята на безутешна майка. Съдията ще ти се смее. Особено ако е жена, дето с труд си печели прехраната! Ти не познаваш живота, Ирис. Представа нямаш. Ще станеш за смях в съда.
Тя стоеше пребледняла, смазана, сините й очи бяха изгубили блясъка си, ъгълчетата на устните й увиснаха и тя доби вид на разорена възрастна дама, пристрастена към хазарта. Дългите кичури черна коса бяха провиснали, тя вече не беше ослепителната и вели-колепа госпожа Ирис Дюпен, а победена жена, която виждаше как й се изплъзват власт, красота и пари.