Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Не, няма нужда да им съобщавате нищо. И не говори така. Всичко ще бъде наред.
„Господи, не позволявай да умра пред очите й. "
-Но няма ли да ги е грижа? - попита тя и когато Бъч поклати глава, по лицето й се разля печал. - Трябва да бъдеш оплакан от своята плът и кръв.
-И ще бъда. От Братството.
Очите на Мариса се насълзиха и Бъч я целуна.
-И повече никакви приказки за оплакване. То не влиза в плана. Забрави за това.
-Аз...
-Ш-ш-шт. Да не говорим за това. Никой от нас няма да ходи никъде.
Той отпусна глава до нейната и продължи да прокарва пръсти през разкошната й руса коса. Когато дишането й стана дълбоко и равномерно, той се доближи още мъничко, притисна я към голите си гърди и затвори очи.
Трябва да бе заспал, защото малко по-късно се събуди по най-приятния начин. Целуваше я по шията, а ръката му се плъзгаше надолу към гърдите й. Беше прехвърлил крак над нея, така че ерекцията му се притискаше към ханша й. Той изруга и се отдръпна, но тя го последва, без да се откъсва от него, докато накрая едва не се озова отгоре му.
Внезапно очите й се отвориха.
-О...
Бъч вдигна ръце и отметна косата от лицето й. Очите им се срещнаха.
Той повдигна глава от възглавницата и нежно я целуна по устните. Веднъж, два, три пъти.
-Има... има ли нещо? - прошепна тя.
-Да, мисля, че има.
Той отново я целуна, но този път езикът му проникна в устата й и докосна нейния. Докато се целуваха, телата им започнаха да се движат в ритъма на сексуалния акт - неговите бедра се движеха ту нагоре, ту надолу, я тя ги поемаше, потривайки се в него.
Не бързаха за никъде и Бъч бавно я разсъблече. Когато Мариса остана гола, той се отдръпна назад и я погледна.
О, Господи! Тази мека женска кожа. Съвършените й гърди с набъбнали зърна. Тайните й. Но най-прекрасно от всичко беше лицето й - по него нямаше и следа от страх, само чувствено очакване.
Което означаваше, че този път той ще довърши онова, което бяха започнали. Ако в очите й беше зърнал и сянка на съмнение, щеше просто да й достави удоволствие и да спре дотам. Но тя искаше същото, което и той, а този път нямаше да има болка.
Бъч стана и се събу, при което мокасините „Гучи" издумкаха глухо. Отворила широко очи, Мариса го гледаше как посяга към кръста си и разкопчава първо копчето, а после и ципа. Боксер-ките му тупнаха на земята заедно с панталоните, освобождавайки щръкналата му ерекция. Той я покри с ръка и я притисна към корема си, за да не стресне Мариса.
После легна, а тя се долепи до него.
-О, Господи! - простена той, когато кожата й се докосна до неговата.
-Толкова си гол - прошепна тя в рамото му. Той се усмихна в косата й.
-Ти също.
Мариса плъзна ръце по тялото му и Бъч почувства как огънят в него лумва още по-силно, особено когато едната й ръка пое надолу. Когато дланта й докосна долната част на корема му, ерекцията му затуптя от неудържима нужда да бъде докосната, погалена, стисната, докато не изригне.
Но той улови ръката й и я отдръпна. Мариса, искам да направиш нещо за мен.
-Какво?
-Позволи ми да те преведа през това преживяване. Нека този път да бъде за теб.
И преди Мариса да успее да възрази, той покри устата й със своята.
Толкова беше внимателен, помисли си Мариса. И така сдържан. Всяко докосване беше нежно и гальовно, всяка целувка -бавна и ласкава. Дори когато езикът му беше в устата й, а ръката му - между краката й и желанието му я подлудяваше, той напълно се владееше.
Затова, когато легна отгоре й и разтвори бедрата й със своите, тя нито трепна, нито се поколеба. Тялото й беше готово да го приеме в себе си. Разбра го по гладкото усещане на пръстите му, когато той я докосна. Както и по желанието да почувства не само тях в себе си.
Той се намести по-удобно и възхитителната му твърдина опари сърцевината й, когато я докосна. Раменете му се напрегнаха, той пъхна ръка между телата им и ерекцията му намери нейния вход.
Бъч се повдигна на яките си ръце и като прикова поглед в очите й, подхвана лекото, ритмично движение, което Мариса помнеше отпреди. Без да го е искала, Мариса усети лека тревога и се помъчи да я прогони, опитвайки се да се отпусне.
-Толкова си красива - простена той. - Добре ли си? Мариса прокара ръце по ребрата му, наслаждавайки се на
усещането от здравите му кости под кожата. -Да.
Натиск и отдръпване, натиск и отдръпване, всеки път - малко по-навътре от предишния. Тя затвори очи и се сля с движението на тялото му върху нея, вътре в нея. Този път разтягането и пълнотата, които усещаше, начинът, по който вътрешността й го приемаше, й се сториха прекрасни, а не плашещи. Инстинктивно, тя изви гръбнак, а когато отново се изпъна, внезапно осъзна, че тазът й се е слял с неговия.