Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не си я излъгал. Но какво значение има това за нея?
— Може да има значение за теб. Ако книгата ти бъде публикувана, и други хора ще се сетят. От известно време се носиш под радара, слабаче. Но ще се върнеш в обсега му, ако книгата се продаде. Репортери, въпроси. Трябва да решиш дали ще можеш да се справиш с тях.
— Оцеляла от масово убийство, бивша пациентка на психиатрията пише готварска книга. Ясно. Мамка му!
— Трябва да си помислиш по въпроса.
— Да, предполагам, че си прав.
Рийс се загледа в езерото, планината, блатото. Дългите зелени клонки на върбите висяха над водата. В другия край на езерото сребриста риба се мяташе диво на въдицата на Карл.
Невероятно красиво и спокойно. Но нямаше място, където да се скрие.
— Е, агентката ти може да реши да не ме представлява — замислено каза Рийс. — Или пък може да не успее да продаде книгата.
— Все пак трябва да решиш какво точно искаш — отбеляза той, като отново отхапа от сандвича. — Защо реши да включиш панини в менюто на Джоуни?
— Защото са хубави, бързи и лесни за приготвяне. Искам да разнообразя менюто.
— Ти си творческа личност. Не можеш да потиснеш този порив у себе си. Обичаш да храниш хората, но по свой собствен начин. Или поне да добавиш нещо от себе си. Ако продължиш да работиш там, ще се изкушиш да влагаш все повече.
Рийс се размърда с леко неудобство, защото знаеше, че Броуди е прав. Съзнаваше, че вече влага нещо от себе си.
— Не се опитвам да превзема кухнята.
— Не. Но и вече не се опитваш просто да се впишеш вътре. Ала Ейнджълс Фист никога няма да стане Джаксън.
Рийс объркано поклати глава.
— Добре.
— Но все пак ще се разрасне. Погледни — подкани я той и махна към планината. — Хората харесват всичко това. Гледката, въздуха, езерото, дърветата. За някои е достатъчно да му се наслаждават през уикенда или за две-три седмици през ваканцията. Други обаче искат да се настанят тук или да си купят вила, където да идват на ски, езда или риболов. Колкото по-претъпкани стават големите градове, толкова повече хора желаят да живеят на подобно място. И хубавото е, че всички винаги искат да ядат.
Рийс отвори шишето с вода.
— Да не ми предлагаш да отворя ресторант?
— Не. Първо, страхотно ще вбесиш Джоуни. Второ, нямаш амбицията да управляваш ресторант, а само кухня. Знаеш ли кой е най-едрият предприемач в Ейнджълс Фист?
— Не.
— Джоуни Паркс.
— Стига бе! Знам, че притежава някои места…
— Притежава „Ангелска храна“, половината хотел, моята вила и три други, четири къщи, и то само в града, и доста земя в добавка. Притежава и сградата, където се помещават галерията и магазинът за сувенири.
— Шегуваш се. Джоуни примира, когато искам да похарча няколко долара повече за подправки.
— И точно затова притежава половината град. Пестелива е.
— Обичам я и й се възхищавам, но това си е скъперничество.
Броуди се ухили и вдигна чашата си с кола.
— Не върви да говориш така за деловата си партньорка.
— Как пък от моя началничка ще се превърне в делова партньорка?
— Като й предложиш да отвори „Изискан гастроном“ в другия край на града. Малък, интимен ресторант, скъп, но все пак достъпен.
— Джоуни никога… Всъщност може и да се съгласи. Малък, интимен ресторант. За специална вечеря или за изисканите обеди на богатите жени. Хм. Хм. Работно време — само за обяд и вечеря. Интересно меню. Хм.
Третото „хм“ накара Броуди да се ухили весело. Рийс вече бе приела идеята.
— Разбира се, зависи от това къде самата ти искаш да си.
— Така е. Броуди, ти си подмолно копеле. Вкара тази идея в главата ми и сега няма да мога да я изкарам оттам.
— Е, поне ще имаш за какво да си мислиш. Не възнамеряваш ли да изядеш и другата половина от сандвича?
Рийс се ухили и му го подаде. Мобифонът й иззвъня.
— Никой никога не ме търси — изненада се тя. — Чудя се защо изобщо го нося със себе си. Ало?
— Рийс Гилмор?
— Да.
— Обажда се Серж. Разкрасих те, когато дойде в Джаксън.
— О, да, Серж. Как си?
— Чудесно. Надявам се, че ти и Линда-Гейл скоро пак ще дойдете в салона.
Инстинктивно, Рийс вдигна ръка към разрошената си коса. Да, имаше нужда от разкрасяване. Но пък трябваше да плати и застраховката на колата си.
— Ще поговоря с Линда-Гейл — обеща тя.
— Всъщност, обаждам се заради снимката, която ми остави. Имам предвид, скицата.
— Скицата? Позна ли я?
— Не. Но току-що назначих едно момиче да мие косите на клиентките, та тя смята, че я познава. Искаш ли да ти дам телефона й?
— Чакай — вторачи се тя в Броуди. — Тя там ли е сега?
— Не. Постъпва в понеделник. Но имам данните й. Искаш ли ги?