Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Реката се сключи над нея. Вратата на килера се затвори.
И нямаше светлина. Нямаше въздух. Нямаше живот.
Ръцете на Броуди стискаха нейните, докато я изтръгнаха от съня.
— Събуди се — нареди й той. — Веднага.
— Скочих.
— Падна от леглото.
— Умрях.
Кожата й бе мокра от пот, сърцето й биеше лудо.
— Изглеждаш ми съвсем жива. Просто кошмар. Бореше се като тигър.
— Аз… какво?
— Риташе, дереше. Хайде, ставай.
— Чакай, чакай.
Трябваше да се ориентира. Сънят бе невероятно ясен. Бе видяла всяка подробност, преди да падне в реката.
— Тичах — бавно поде тя. — И той беше там. Скочих в реката. Но после всичко се обърка. Падах едновременно в реката и в килера на „Манео“. Но не потънах веднага. Не се предадох.
— Не. Бореше се да изскочиш на повърхността. Опитваше се да плуваш.
— Добре. Браво на мен. Крайно време беше.
27.
Всекидневното ставане в ранни зори промени навиците на Броуди. Виждаше изгревите, а някои от тях определено си заслужаваха усилието да отвори очи. Вършеше повече работа, което щеше да зарадва агента и редактора му. Дори имаше повече време да се мотае из вилата и да обмисля възможностите за промяна.
Мястото беше добро. Отдавна се чудеше дали да го купи и така да се превърне в собственик. Добра инвестиция. Имот със стойност. Ипотека. Поддръжка.
Е, човек трябваше да приеме и доброто, и злото.
Ако къщата си бе негова, можеше да разшири кабинета си, да добави още една тераса. Гледката към езерото се разкриваше още по-добре от горния етаж, особено през лятото, когато дърветата се покриваха с милиони листа. Тогава водата едва прозираше през преплетените клони, ако хвърлиш поглед през прозорците на първия етаж.
Да, терасата бе добра идея. Сутрин можеше да си пие кафето там и да се настройва за деня.
Застана до прозореца в кабинета си и си я представи. Да, определено щеше да стане хубаво.
Един или два стола? Ако купуването на вилата бе сериозна стъпка, то запазването на жената бе гигантски скок над бездна.
Винаги бе обичал жените. Не само телата, но и умовете им. Но ако някой му бе казал, че един ден ще иска една-единствена жена да е вечно около него, щеше да изреди безброй причини защо това е невъзможно.
Но ако ставаше дума за Рийс, не можеше да се сети за нито една.
Да, вярно бе, че присъствието й го караше да става рано. А след напускането на „Трибюн“ бе свикнал да се излежава до когато си иска. Но пък след вдигането в зори винаги го чакаше кафе. Хубаво кафе, което не трябваше сам да приготвя. И храна. Биваше ли да се пренебрегват предимствата на хубавото кафе и храната?
А и гласът на Рийс. Уханието й. Начинът, по който подреждаше нещата. Масата за вечеря, дрехите, възглавниците на леглото. Бе открил, че е абсурдно очарован от идеално сгънатите кърпи в банята.
Сигурно не беше с всичкия си.
Но кой мъж можеше да устои на невероятните й очи?
Рийс бе много по-привлекателна причина за ранното ставане от великолепните изгреви. Имаше си проблеми и вероятно никога нямаше да успее да я излекува напълно от фобиите и неврозите й. Но те пък я правеха интересна. У Рийс Гилмор нямаше нищо обикновено и скучно.
Два стола, реши той. На терасата ще има два стола.
Завъртя се и се върна до бюрото. Взе диска, който Рийс му бе оставила. Вкара го в компютъра и видя два файла. Единият бе с инициали Г. К., другият бе озаглавен „Списък“.
— Готварска книга — промърмори Броуди и се зачуди дали Рийс бе искала да му я покаже, или просто бе забравила да изтрие файла.
Е, нямаше значение, книгата бе пред него.
Роднините ви пристигат в града неочаквано — утре… Това е третата ви среща и вие ще й приготвяте вечеря. Надявате се да я последва закуска в леглото… Ваш ред е да приемете членовете на литературния си клуб… Поканили сте претенциозната си сестра и годеника й на вечеря… Синът ви е обещал в училище, че ще приготвите кексчета за целия клас…
Не се паникьосвайте.
Независимо колко сте заети или неопитни в кухнята, всичко ще бъде наред. Всъщност, ще бъде идеално. Ще ви отведа до края стъпка по стъпка.
От небрежното до изисканото, от купони на двора до елегантни вечери, ще бъдете прочутият готвач.
Добре де, аз съм готвачката. Но вие ще се превърнете в изискан гастроном.
Не е лошо, реши Броуди. Беше вмъкнала идеи за различните видове кухненско оборудване, време и начин на живот. Леко четиво. Достъпно.