Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
След въведението бе включила кратко резюме на книгата и пет-шест рецепти. Инструкциите бяха достатъчно ясни, така че дори той би могъл да си приготви нещо.
Всяка рецепта бе допълнена със звезди, от една до четири. Степен на трудност, отбеляза той. Чудесна идея.
— Умно момиче си, слабаче — каза Броуди на глас. Замисли се за момент, после написа кратко писмо на агента си и прикачи файла на Рийс.
Затвори го и отвори списъка със заподозрените. О, да, наистина беше умна. Кратките й профили уцелваха точно в десетката. Броуди се изненада леко, като откри вътре имената на Мак Дръбър и доктор Уолъс, но Рийс държеше на подробностите. Описанието на Мак като „неопитен флиртаджия, който обича да клюкарства“ определено му хареса.
Трябваше да попита Рийс какво би написала за него, ако го беше включила в списъка.
Добави някои от собствените си наблюдения и идеи. Например, Рийс нямаше откъде да знае, че сърцето на заместник-шерифа Дени бе разбито от едно момиче, което работеше като камериерка в хотела, беше го лъгало в продължение на шест месеца и накрая бе избягало от града с някакъв рокер предишната есен.
Броуди затвори файла и го копира заедно с готварската книга в собствения си компютър.
Беше едва осем сутринта, когато приключи.
Не му оставаше нищо друго, освен да започне работа.
Даде си почивка в единадесет и слезе до кухнята за кола и шепа солети. Дъвчеше първата, когато телефонът иззвъня. Намръщи се, но видя, че се обажда агентката му, и се ухили.
— Здрасти, Лид. Върви чудесно — каза той, когато агентката го попита за книгата му.
Да, днес компютърът му беше близък приятел, но имаше дни, когато се превръщаше във враг. Агентката го попита дали има време да поговорят за готварската книга и той се усмихна доволно.
— Да, имам няколко минути. Какво мислиш?
Затвори телефона и се зарови из купчината документи по бюрото си, за да открие графика на Рийс. Намери го под списание за оръжия, послужило му в проучванията, и реклама за плазмения телевизор, който възнамеряваше да си купи.
Погледна часовника, после компютъра. Реши да не се чувства виновен задето днес приключваше работа прекалено рано.
Влезе в ресторанта на Джоуни тъкмо когато Рийс си сваляше престилката. Облегна се на плота. Рийс бе вдигнала косата си, а лицето й бе зачервено от горещината на печката. Изглеждаше невероятно нежна.
— Яде ли нещо днес? — попита я Броуди.
— Ами… не съвсем.
— Опаковай нещо.
— Какво си намислил? Друг пикник?
— Не. Обяд. Здрасти, Бебе, как си?
— Бременна съм.
— А! Поздравления!
— Лесно ти е да го кажеш. Не повръщаш всяка сутрин. Веселбата никога не свършва — оплака се Бебе, но се усмихна и се облегна на бара срещу него. — Джим се надява на момиче този път. И аз нямам нищо против. Защо никога не ме заведе на пикник, Броуди?
— Защото Джим ще ме срита по задника. А и трябва ли да те каня, когато си бременна?
— Ти си мъж. Трябва да изглеждаш притеснен и леко уплашен. И се справяш добре. Чакам бебето в края на ноември, за Деня на благодарността. До това време ще изглеждам като че съм погълнала цяла пуйка. Кога излиза следващата ти книга?
— Един-два месеца по-рано и много по-безболезнено.
Бебе завъртя очи към новодошлите клиенти и каза:
— Е, трябва да се върна към блясъка на слугинството.
— Обяд — съобщи Рийс, като изнесе огромна торба от кухнята. — Ще бъдеш от първите, опитали експерименталните ни панини5.
— Панини? В ресторанта на Джоуни?
— И ти ли, Бруте? Човек може да си помисли, че съм сготвила охлюви и мозък, които приготвям великолепно, между другото.
— Предпочитам панините — каза той, като я хвана за ръка и я поведе навън.
— Къде отиваме? — попита Рийс, като се огледа за колата му.
— На езерото.
— Добра идея. Чудесен ден за обяд край езерото.
— Няма да обядваме край езерото, а в него — кимна той към закотвено кану. — В това.
Рийс загледа лодката със съмнение.
— Ще седим в кану и ще ядем панини?
— Аз избрах мястото, ти избра храната. Това е лодката на доктора. Позволи да я вземем за няколко часа. Ще се наложи да погребем малко.
— Хммм.
Рийс обичаше лодки. Всъщност, обичаше лодки с мотори или платна. Но нямаше представа дали харесва лодки с гребла.
— Обзалагам се, че водата е адски студена.
— Правилно, затова трябва да останем над водата, а не в нея. Качвай се в лодката, Рийс.
— Добре.
Тя пристъпи в кануто и отиде до задната пейка.
— Обърни се — нареди й Броуди.
— Добре.
Той й подаде едното гребло и се настани на предната пейка. Отблъсна лодката от брега.
5
Вид печени сандвичи. — Б.пр.