Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Какво става? Господи, Линда-Гейл!
— Не приемам цветя от лъжци. Можеш да направиш кръгом и да изчезнеш оттук.
— Защо се държиш така, по дяволите?
Този път Ло срита вратата, когато Линда-Гейл я бутна.
— Престани. Днес работих четиринадесет часа, за да мога да се измъкна тази вечер и да дойда да те видя.
— Така ли? Изглежда несправедливо, след като и снощи трябваше да работиш извънредно. Да наглеждаш болен кон.
Видя го да се намръщва и присви очи.
— Лъжливо копеле! Може и да си се търкалял в сламата, но със сигурност не е било с кон.
— Не беше така. Чакай малко.
— Как можа да ме излъжеш по този начин? — разбесня се тя, врътна се и се отдалечи. — Казах ти, че няма да съм една от стадото, Ло.
— Не си. Невъзможно е да си. По дяволите, никога не си била. Хайде да поседнем за минута.
— Не искам да оставаш в къщата ми. Дадох ти каквото искаше. Но приключих с това.
— Не говори така, Линда-Гейл. Скъпа, не е каквото си мислиш.
— Какво е тогава, Ло? Не ме ли излъга?
Той бутна шапката си назад.
— Ами… излъгах те, но…
— Изчезвай незабавно!
Той метна розата на пода, а после и шапката си.
— Няма да си тръгна. Да, излъгах те за снощи, но имах причина.
— Така ли? И как се казва тя?
По лицето му се изписаха чувство за безпомощност, срам и гняв.
— Не ти изневерявам. Не лъжа на карти, не правя нечестни неща. Ако съм готов за нова връзка, първо приключвам старата. Не ходя с две жени едновременно. Защо да започвам да го правя сега, след като ти си единствената, която има значение за мен?
— Не знам — просълзи се младата жена. — Иска ми се да знаех.
— Не бях с друга, Линда-Гейл. Кълна се.
— И трябва да ти повярвам, след като веднъж ме излъга?
— Да, в думите ти има логика. Но ще ти кажа нещо. Ако ме обичаш, трябва да ми се довериш.
— Доверието се печели, Уилям — отвърна Линда-Гейл и ядосано избърса сълзите си. — Кажи ми къде беше.
— Не мога. Не още. Не ми обръщай гръб. Недей, скъпа. Трябваше да направя нещо. Не бях с друга жена.
— Защо тогава не ми кажеш?
— Ще го направя, ако почакаш до събота вечер.
— Какво има в събота вечер?
— И това не мога да ти кажа. Но е част от цялото. Довери ми се до събота вечер. Каня те на среща тогава.
Линда-Гейл се предаде.
— Каниш ме на среща, след като ме излъга и дори не искаш да ми обясниш защо?
— Точно така. Довери ми се. Обзалагам се, накрая ще се убедиш, че си заслужава.
Ло падна на колене.
— Кълна се в живота си, Линда-Гейл, не бях с друга жена.
Тя подсмръкна.
— Да не си обрал банка?
Ло се усмихна чаровно.
— Не точно. Обичаш ли ме?
— Явно наистина те обичам, макар че това е адски вбесяващо в момента.
— Аз също те обичам. И дори ми харесва да го повтарям.
Тя прикова очи в лицето му.
— Добре, ще почакам до събота вечер. Господ да ми е на помощ, Ло, вярвам ти, че не си бил с друга жена. Не мога да си представя, че би ме наранил по този начин. Затова не ме прави на глупачка, моля те.
— Не мога да те превърна в глупачка дори ако се опитам — отвърна Ло, като се наведе и я целуна. — Но не бих го направил.
— Канех се да изпека пица — съобщи тя. — Обичам пица, когато съм тъжна и бясна. Всъщност май винаги си я обичам. Можеш да споделиш пицата с мен, но няма да те пусна в леглото си. Щом трябва да чакам до събота вечер за истината и ти можеш да почакаш за секса.
— Добре, звучи справедливо. Болезнено, но справедливо — каза Ло, като стана и й протегна ръка. — Имаш ли и бира за пицата?
Той идваше към нея в тъмнината. Обувките й кънтяха по твърдата пътека. Чуваше ли той стъпките й? До слуха й не долиташе нищо, освен шепота на вятъра и ромоленето на реката, но знаеше, че преследвачът идва, приближава се зад нея като сянка, все по-близо и по-близо. Скоро щеше да усети дъха му върху врата си, скоро ръцете му щяха да се обвият около гърлото й.
Беше загубила чувството си за ориентация. Как се бе озовала тук? Нямаше избор, освен да продължи напред.
Луната освети извитата пътека, скалите и опасната река долу. Показа й пътя, но не и как да избяга. А и така щеше да отведе преследвача при плячката му.
Хвърли бърз поглед назад, но не видя нищо, освен небето и каньона. Заля я облекчение. Беше успяла да се измъкне. Ако продължи напред, ще намери пътя към града. И ще е в безопасност.
Но когато се обърна, той бе там. Препречваше пътя й. Но все още не можеше да види лицето му.
— Кой си ти? — изпищя диво. — Кой, по дяволите, си?
Той пристъпи към нея с протегнати ръце. Тя направи избора си. Скочи. Вятърът я зашемети. Озова се внезапно в кухнята на „Манео“. Вратата се отвори широко. Друг мъж. Този бе в анцуг с качулка. Пистолетен изстрел. Прониза я зверска болка. От куршума. От плясъка във водата.