Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Но не е вписал теб в сметките си. А ти не само видя убийството, но и твърдо реши да откриеш коя е жертвата.
— Дийна Блек — каза Рийс и затвори очи за момент. — Е, вече разполагаме с име. Какъв е следващият ни ход?
— Отиваме в стриптийз бара.
Рийс не знаеше какво точно да очаква. Кожа, вериги, хардрок, мрачни погледи.
Всъщност наоколо имаше повече джинси, отколкото кожа, а погледите бяха незаинтересовани. Музиката обаче гърмеше силно от гигантски колони на сцената, където танцуваше жена с лилава коса, миниатюрни бикини и високи токове.
Гъст цигарен дим се извиваше над маса до сцената, където няколко яки типове с татуирани ръце зяпаха представлението и се наливаха с бира.
В заведението имаше много маси, повечето обърнати към сцената. Само няколко бяха заети.
Рийс реши, че най-разумното е да седне до бара и да мълчи. Броуди поръча две наливни бири.
Барманът имаше червеникавокафяви мустаци, увиснали от двете страни на брадичката му, и плешива като пъпеш глава.
Броуди се облегна на бара, за да вземе бирата си.
— Виждал ли си Дийна напоследък? — попита той бармана.
Мъжът избърса малко разсипана пяна с парцала си.
— Не.
— Напусна ли?
— Сигурно. Престана да идва на работа.
— Кога?
— Преди известно време. Какво ти влиза в работата?
— Дийна ми е сестра — намеси се Рийс с широка усмивка. — Е, половин сестра. Същата майка, различни бащи. На път сме за Вегас и реших, че може да останем при нея ден-два.
Хвърли бърз поглед на Броуди и забеляза, че е повдигнал едната си вежда, което му придаваше изненадано, но и донякъде развеселено изражение.
— Отбихме се в апартамента й — продължи Рийс. — Там ни казаха, че се изнесла миналия месец, но ни съобщиха, че работи тук. Не сме я чували от доста време и ни домъчня за нея. Просто искахме да й кажем „здрасти“.
— Не мога да ви помогна.
— Е, добре — кимна Рийс и вдигна чашата си. — Не сме чак толкова близки. Но реших, че след като минаваме оттук, може да се отбием да я видим. Дали някой тук не знае къде е отишла?
— На мен не ми каза. Останах без една танцьорка.
— Типично — сви рамене Рийс, като остави чашата, без да отпие, тъй като се съмняваше в хигиената в подобно място. — Май само си загубихме времето — обърна се тя към Броуди. — Навярно е заминала някъде с онзи тип, с когото се виждаше.
Келнерката, застанала до бара, изсумтя презрително.
— Не е особено вероятно.
— Моля?
— Скараха се. Станал страхотен скандал. Тя беше побесняла. Не помниш ли, Кун?
Барманът сви рамене.
— Вечно си беше бясна, ако питаш мен.
— Това също си е типично за нея — завъртя очи Рийс. — Но тя си мислеше, че този тип е сериозен. Как, по дяволите, му беше името?
— Така и не ми го каза — обади се келнерката. — Наричаше го Пъстървата. Той беше рибата, която си бе уловила. Загряваш ли?
— Да, загрявам.
— Две бири и две уискита, Кун. „Бъдуайзър“ и от домашното уиски.
Рийс изчака келнерката да отнесе поръчката си до близката маса и да се върне. После й се усмихна мило и подхвърли небрежно:
— Е, значи не е било толкова сериозно.
— А?
— Дийна и този тип, Пъстървата. Предполагам, че отношенията им не са били сериозни.
— Според мен, бяха. Поне от нейна страна.
— Наистина ли? — предпазливо отпи от бирата си Рийс. — Това не е типично за нея. Дийна обича да сваля мъжете, но не и да ги задържа.
Келнерката се ухили, облегна се на бара и взе пакет „Вирджиния Слимс“ от плота.
— Това ми хареса — каза тя. — Кун, взимам си почивката.
— Аз съм Рийс — представи се Рийс. — Може би Дийна ме е споменавала.
— Не, доколкото си спомням. Дори не знаех, че има сестра. Казвам се Джейд.
— Приятно ми е да се запознаем. Значи Дийна си падаше по него, а?
— Ами спря да води у дома всеки, когото видеше. Съжалявам, знам, че си й сестра, ама такава си беше.
— Не е нещо ново. Предполагам, че затова бях толкова изненадана, когато заговори различно за този тип.
— Каза, че бил от по-висока класа — обясни Джейд, като издуха дима от цигарата си. — Не мога да си го представя, след като се запозна с него тук.
— Аха — опита се да си придаде равнодушен вид Рийс. — Значи си го видяла?
— Може и да съм. Не съм сигурна. Не беше от редовните клиенти, защото Дийна щеше да ми го покаже. Но й купуваше разни неща. Тя ми се изфука с колието, което й беше подарил. Осемнадесет карата злато. Сигурно лъжеше, ама беше красиво. Във формата на полумесец. Дийна каза, че полумесецът бил седефен, а малките звездички по верижката — истински диаманти.