Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Ще правиш същото като мен, но от другата страна — обясни Броуди.
— Правил си го и преди, нали? Имам предвид, няма да е първото гребане и за двама ни, нали?
— Правил съм го и преди. Още не съм си купил лодка, защото се колебая между кану и каяк, а е глупаво да имаш и двете. Пък и винаги можеш да вземеш нечия лодка назаем и да не се главоболиш с поддръжката й. Просто купуваш на собственика няколко бири или бутилка уиски и всичко е наред.
— Знаеш какво правиш — усмихна се тя и натисна греблото. — Водата е по-твърда, отколкото изглежда.
Мускулите й се затоплиха бързо. Наблюдаваше Броуди внимателно и повтаряше движенията му. Усещането беше приятно. Струваше й се, че се носят светкавично по езерото. Но бързо я обзе умора.
Време е да се върна към фитнеса, напомни си тя.
— Къде отиваме? — попита Рийс.
— Никъде.
— Пак там ли? — засмя се тя и отметна назад косата си, разрошена от вятъра.
Видът на планината я зашемети.
— О, Господи! О, Господи!
Броуди се усмихна. Бе доловил възхищението и преклонението в гласа й.
— Страхотна гледка, а? — попита, като закачи греблото си, после взе нейното от неподвижните й ръце и също го закачи.
— Оттук е различно. Не знам защо, но е различно. Върховете изглеждат…
— Как изглеждат?
— Като божества. Сребърни, блестящи, с бели корони. По-големи, по-могъщи.
Величествените върхове се открояваха в сребристосиньо на фона на едноцветното небе. Снегът бе бял като облаците над тях, които се отразяваха във водата.
Чапла се издигна от езерото и се понесе като призрак към блатото.
Малка лодка с жълти платна се носеше близо до кануто. Здраво момче в каяк гребеше енергично. Рийс позна Карл, който ловеше риба от кануто си. Двойка туристи се понесоха с моторница по водата.
Чувстваше се замаяна от красотата наоколо.
— Защо не правиш това всеки ден? — зачуди се тя.
— Правя го по-често през юни, но напоследък бях зает. Миналото лято Мак ме убеди да предприемем тридневно пътешествие по реката. Той, Карл, Рик и аз. Тръгнах с тях, защото реших, че екскурзията ще ми помогне в проучванията. Разпънахме палатка, пържихме рибата, която Карл ловеше. Пихме каубойско кафе. Разказвахме си лъжи за жени.
— Добре сте се забавлявали.
— Прекарахме си страхотно. Ние с теб също можем да го направим. Ще се позабавляваме ден-два, когато свикнеш да гребеш, и ще изпробваме някоя от лесните лодки.
— Не знам дали ще е лесно, но идеята ми харесва.
— Добре. Прочетох списъка ти.
— Аха.
Стори й се, че облаци закриват слънцето, но пък наистина трябваше да обсъдят проблема. Рийс отвори торбата със сандвичи.
— И какво мислиш? — попита тя.
— Подробен е. Добавих някои неща. Ако се поровим дискретно, ще можем да елиминираме някои от заподозрените. Вече научих, че Рубен, Джо, Линт и Дийн са играли покер в задната стаичка в бара на Кланси. Рубен и Джо — от седем до десет. Приключили и потеглили към ресторанта на Джоуни. Дийн, Линт, Стан Юрик, който не е в списъка ти, тъй като е на седемдесет и кльощав като сламка, и Харли, липсващ благодарение на брадата си, останали да играят до един сутринта. Никой не е излизал от стаята, освен за да отиде бързо до тоалетната. Дийн изгубил осемдесет кинта.
— Добре, елиминираме трима.
— Агентката ми хареса готварската ти книга.
— Какво? Какво?
Броуди отхапа от сандвича.
— Дяволски хубав е — отбеляза той с пълна уста. — Тя иска да поговори направо с теб.
— Но книгата не е готова.
— Защо тогава ми я даде?
— Просто… помислих си, че ако имаш време, можеш да й хвърлиш един поглед. Да ми кажеш мнението си, да ми дадеш съвет.
— Хареса ми, затова попитах агентката за нейното мнение. И тъй като е умна жена, бе съгласна с мен.
— Защото си й клиент? Или защото книгата наистина е добра?
— Първо, тя има много по-важни клиенти от мен. Аз съм дребна риба. Но можеш да я попиташ лично. Както и да е, хареса я, но трябва да оформим договора ти. Тя възнамерява да изпробва една от рецептите ти довечера. Тя самата готви, но ще даде една от по-простите рецепти на помощничката си, която никога не е влизала в кухнята.
— Нещо като прослушване.
— Тя е заета жена и не би приела нов клиент, ако не се убеди, че книгата ще се продаде. Вероятно можеш да поговориш с нея утре, след като се види как се е справила помощничката.
— Нервна съм.
— Разбира се. Но Лидия няма да те заблуждава. И се сети коя си.
— Моля?
— Лидия е умна, има нюх и е наясно с текущите събития. Паметта й е като на стадо слонове. Попита ме дали ти си Рийс Гилмор от Бостън, преживяла клането в „Манео“ преди две години. Не я излъгах.
Рийс усети как апетитът й се изпарява.