Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Между другото, още нямах никаква вест от Борис.
— Джон?
— Да, скъпа?
— Попитах това ще те притеснява ли?
Беше свалила марлята. През гърлото й минаваше десетсантиметров пурпурен белег.
— Много е секси — уверих я.
— Грозно е.
Дали Кейт щеше да продължи да ме обича с обелено лице? Знаех, че да — а и нямаше да й се налага да се оплаква, че не се бръсна. А как стоят нещата със семейните бижута? Това би могло да е проблем.
— Важното е онова, което е вътре — казах й. — Пък и можеш да използваш грим.
Останах за вечеря съботна галавечеря и Кейт заяви, че забранява да говорим за работа, щом сме щели да разпускаме, трябвало да насочим мислите си към хубави неща като бране на малини и плаване с кану в гъмжащото с гадини езеро до къщата на родителите й.
— Баща ти разказва истории за ФБР часове наред — напомних й.
— Ще поговоря с него.
— А и не пие.
— Родителите ми не одобряват алкохола.
— Аз също не го одобрявам. Просто го пия.
— Имаш заповед да дойдеш с мен в Минесота — напомни ми тя. — Така че се възползвай от нея по най-добрия начин.
Кимнах, но мислите ми се върнаха към разговора с Асад Халил.
Така и не ме беше попитал къде съм, защото знаеше къде живея. И не се съмнявах, че няма да се махне оттук, докато не свърши онова, за което беше дошъл. Така че ми оставаше единствено да го чакам да направи своя ход, според неговите условия и в неговия момент. Щеше да е точно така, както е било винаги.
Ето защо трябваше да съм тук, когато настъпи моментът. Не в Монтана, не в Мичиган, не в Минесота — просто тук.
45
Неделя сутрин. Моите пазители от „Специални операции“ ми предложиха да ме придружат до някоя църква, ако имам подобни желания. Миналата неделя бях заплашван със смърт от падащ от самолет терорист, така че сериозно се замислих, преди да реша да погледам телевизионната литургия от „Сейнт Пат“, по хавлия. Все пак бях в църквата. Духом. По обед направих поклонничеството си до Белвю. Кейт беше във весело настроение и се сетих за затворниците в навечерието на освобождаването им.
— Събра ли вече багажа? — попита ме.
— Всичко е в пълна готовност. — Да бе.
— Нещо ново по случая?
— Не, доколкото ми е известно. Ти какво научаваш от Том?
— Нищо. Мисля, че е заминал за уикенда.
— Сериозно? — Значи главният специален агент на нюйоркската Антитерористична спецчаст заминава да си почива в провинцията, докато най-гадният терорист на планетата е в града.
— Том трябва да си почине — казах на Кейт. — Никога не се е случвало нищо лошо през уикендите.
Тъй като беше неделя, отделението беше оживено, свещениците правеха обиколките си и предлагаха причастие и Божието послание за любов на онези, които се нуждаеха най-много от него — убийци, изнасилвачи, търговци на дрога и други отрепки, за които имаше надежда за избавление — с изключение на осъдените политици, които нямат души за спасяване.
Аз не бях във весело настроение като Кейт и тя го усети, но се справи с положението, като го игнорира. Щастието, смяташе тя, е заразно като сифилитичния наркоман в съседната стая — само една целувка и го пипваш и ти.
Връхната точка на посещението ми обаче беше католическият свещеник, който влезе в стаята. Приличаше на деветнайсетгодишно хлапе и се казваше отец Брад. Стоеше между мен и вратата, така че погледнах към прозореца. Щях ли да оцелея при скачане от деветнайсетия етаж? Заслужаваше ли си да опитам?
Както и да е, свещеникът се оказа свестен тип и тримата побъбрихме. Естествено, той разбра, че съм католик — надушват подобни неща за секунди. Кейт му каза, че е методистка, така че пуснах стария си лаф:
— Не те попита по какъв начин се предпазваш от бременност.
Отец Брад се изкиска, но си помислих, че Кейт всеки момент ще припадне.
Свещеникът се зарадва да установи, че Кейт не е престъпничка — приличаше на свястно момиче — и се зарадва още повече, че съм присъствал на сутрешната литургия в „Сейнт Патрик“. Всъщност, не казах това, но явно това си беше помислил въз основа на онова, което може и да бях споменал.
Знам куп страхотни лафове за папата и си помислих, че ще ги намери за смешни, но той трябваше да се заеме с по-тежките случаи, така че благослови и двама ни. И ако трябва да съм съвсем честен, това ме накара да се почувствам някак си по-добре. Може би молитвите ми да намеря и убия Асад Халил щяха да бъдат чути.