Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Вземете две от нашите — предложи Вик. — И без това имаме много.
Въпреки възраженията на Питърсън той донесе от гаража лопата и две платнени чувалчета и изкопа два корена. Четири хортензии стърчаха насред поляната, пък и Вик нещо беше ги намразил. Поне тоя следобед ги мразеше. Едрите им пастелни цветни топки му изглеждаха натруфени и безвкусни. Подаде на Питърсън двете хортензии, чиито корени беше овързал в чувалчетата, и прати поздрави на мисис Питърсън.
— Страхотно ще им се зарадва — рече Питърсън. — Ще стоят чудесно пред къщата. И вие поздравете жена си. Тя тук ли е?
— Не. Отиде у един приятел.
Питърсън кимна. Вик не беше съвсем сигурен, но му се стори, че Питърсън го попита за Мелинда с известно неудобство. Помаха след колата и после тръгна към къщи. Поляната изглеждаше като изровена от бомби. Остави всичко както си беше.
Мелинда се върна в седем без четвърт. Малко след като чу колата й, Вик излезе от стаята си и отиде в хола, уж да погледне нещо в „Таймс“. Беше почти сигурен, че ще завари Де Лайл, по Мелинда се оказа сама.
— Не се и съмнявам, че според теб ида от бездните на порока — рече тя, — но за твое сведение отидохме на конните надбягвания. Спечелих осем долара. Как ти се струва?
— Не съм и помислил подобно нещо — усмихна се Вик и включи радиото. Искаше да чуе коментара на новините в седем часа. Джени Питърсън остана да вечеря и после Вик я закара у тях. Знаеше си, че докато го няма, Мелинда ще се обади на Чарли. Бяха му поставили телефон почти веднага, тъй като Мелинда използува цялото си влияние (или по-скоро влиянието на името Ван Алън), за да не чака две-три седмици като всички новодомци. Вик би предпочел да не беше казвала това за „бездните на порока“. Преди не беше толкова груба. Всичко идеше от приятелите й, разбира се. Защо й беше да казва каквото и да било, ако между нея и Де Лайл няма или няма да има нищо? Когато хубава жена като Мелинда сама се предлага, защо мъж като Де Лайл да се въздържа? Въздържаността беше рядкост сега. Тя беше за хора като Анри III18. След смъртта на съпругата си, принцеса Дьо Конде, той й останал верен и прекарал остатъка от живота си затворен в своята библиотека със спомените за принцесата, рисувал черепи и кръстосани кости, които после поръчвал да поставят върху корици на книги и заглавни страници. Днешните психиатри биха обявили Анри за психопат.
Следващата седмица Чарли де Лайл идва два пъти на вечеря и веднъж тримата ходиха заедно на концерт на открито, но Чарли трябваше да си тръгне по-рано, за да бъде в единадесет в хотел „Линкълн“. Първия път дойде у тях в понеделник (а в понеделник той не работеше и можеше да остане и след единадесет) и щом стана десет, Вик любезно пожела „лека нощ“, оттегли се в стаята си и повече не се върна. Остави Чарли и Мелинда пред пианото, но пианото замлъкна веднага след излизането му. Легна си и заспа. Събуди го колата на Чарли. Погледна часовника си — беше четири без петнадесет.
На следващата сутрин в девет почука на вратата на Мелинда, за да й поднесе кафето. Стивън му се беше обадил току-що, за да му каже, че жена му не се чувствува добре и не би желал да я оставя сама. Дали Мелинда не би могла да го смени, тъй като другите две жени, на които можел да се обади, били извън града на почивка със съпрузите си? Мелинда не се обади на почукването и Вик внимателно отвори вратата. Нямаше никой. За разлика от друг път по бежовата покривка на леглото нямаше и една гънка. Отнесе кафето в кухнята и го изля в мивката.
После отиде в печатницата. Обади се на Стивън и му каза, че Мелинда е излязла рано сутринта, за да пазарува в Уесли с една приятелка, но по всяка вероятност ще се върне по обяд и веднага ще му позвънят. Звъня вкъщи веднъж в единадесет и после в дванадесет. Втория път Мелинда се обади и той я попита с най-обичайния си тон как е и дали ще може да отиде при Джорджиана. Джорджиана беше шести или седми месец бременна. Лекарят, когото извикали, казал, че нямало опасност да пометне, но са необходими грижи.
— Разбира се, с удоволствие ще отида — отвърна Мелинда. — Кажи на Стивън, че ще бъда при нея след около половин час.
Съгласи се с голяма готовност, навярно за да изкупи снощните си грехове, пък и защото наистина обичаше да услужва на хората, да бъде благодетелка. Една от добрите, може би малко странни черти от характера на Мелинда беше готовността й да се грижи за болни, близки или не, и да помага на изпаднали в беда непознати — кой спукал гума, кой останал без пари, на кой му тече кръв от носа. Само изпаднал в беда непознат беше способен да разбуди майчинския й инстинкт.
18
Крал на Франция (1674–1600). — Б.пр.