Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Ти ще си пратеникът до боговете тази нощ!
Мъжът вдигна юмрук в знак на триумф и изтича нагоре по стъпалата, водещи до подиума. На последните две коленичи така, че главата му се оказа на пода пред неговата господарка. Тя повдигна крак и стъпи с ритуално движение върху главата му, после се отдръпна и се прибра в павилиона. Мъжът се изправи с усмивка, намигна на приятелите си, които го поздравяваха, и я последва.
— О, това е много лошо, — прошепна Накор, огледа се и забеляза, че чествуването засилва темпа си. Скоро мъжете щяха да бъдат пияни и да се бият, доколкото беше позволено, и след като Накор бе усетил разпуснатата дисциплина в тази част на армията, подозираше, че се допускат жестокости и дори кръвопролития.
Сега трябваше да си проправи път през тълпата пияни, подивели от наркотиците убийци и да потърси път през реката към Калис — надяваше се, че все ще може да открие лагера му.
Накор никога не се тревожеше лесно и сега определено не му беше време да започва. Същевременно беше напрегнат и не искаше да отлага твърде дълго завръщането си, защото сега беше разбрал какво и кой стои зад вече дванайсетгодишния конфликт и нещо повече — бе открил, че може би е единственият човек на света, преценил правилно всички различни страни на видяното досега.
Като поклащаше глава, замислен върху сложността и многообразието на живота, дребният мъж внимателно започна да си проправя път встрани от павилиона на Изумрудената кралица.
— Ти ли си капитан Калис? — попита един куриер, яхнал запенен кон.
— Да — отвърна Калис.
— Заповед. Взимаш дружината си и минаваш реката. — Той посочи някъде към север, така че Ерик предположи, че мястото за преминаване не е далеч. — Отиваш на акция за прочистване на брега, двайсет километра надолу по течението. Нашите съгледвачи са забелязали хора от племето джилани. Генералите искат насрещния бряг да е чист от подобни бълхи.
Той се обърна и препусна назад. Праджи измърмори:
— Ха, бълхи! Очевидно тия никога не са се сблъсквали с някой джиланец.
— Аз също — каза Калис. — Кои са те?
— Диваци — рече Праджи, докато си оправяше торбата. — Всъщност не са диваци. Племе са. Никой не знае откъде са дошли и кои са. Говорят език, който малцина разбират, и рядко позволяват на някой външен да го научи. Те са груби и силни и се бият като луди. Скитат се из равнината Джамс или по склоновете на планинската верига Ратх’Гари, като преследват големите стада бизони или ловуват лосове и елени.
— Повечето от неприятностите, които имат хората по оня бряг на реката с племето е заради конете — обади се Вая. — Те са най-добрите проклети конекрадци на света. Положението на един мъж в племето се определя от това колко противници е убил и колко коне е откраднал. Не ги яздят; ядат ги. Така съм чувал.
— Много ли ще ни затруднят? — попита Калис.
— По дяволите, едва ли ще срещнем някого — отвърна Праджи, подхвърли навитата си постеля на Ерик и му каза: — Подръж я малко. — После се наведе да вземе торбата с личните си вещи. — Те са корави дребни човечета, наполовина на ръста на джуджетата. — И се ухили и посочи Ру. — Точно колкото него!
Мъжете се разсмяха, Праджи си взе постелката от Ерик и тръгна към мястото, където бяха оставени конете. Дьо Лунвил и Фостър започнаха да раздават заповеди за потегляне.
— Могат да изчезват във високите треви край реката като духове — добави Праджи. — Живеят в ниски колиби, направени от сплетена трева, и може да си на няколко метра от тях и никога да не ги забележиш. Трудни същества.
— Но умеят да се бият — обади се Вая.
— Това, разбира се, го умеят — продължи Праджи, докато започваха да се изтеглят с конете от лагера. Сега, капитане, знаеш толкова за джиланците, колкото всеки роден из тия места.
— Добре — каза Калис. — Ако и те искат да избегнат неприятностите, ще направим една обиколка от двайсетина километра на юг и ще се върнем преди залез-слънце. — Като че ли загрижен за нещо, той се обърна към Лунвил. — Остави едно отделение да охранява нещата. — И тихо добави: — И им кажи да се оглеждат за Накор.
Ерик се огледа внимателно, докато се качваше на седлото. Къде ли беше Накор?
Накор изохка, докато нарамваше тежката дъска, и прокле наум глупака от другия край, който очевидно не разбираше значението на думите „координирани усилия“. Мъжът, чието име Накор не знаеше, но мислеше за него като за „оня идиот“, като че ли държеше да вдигат, носят и пускат товара си, без да си прави труда да съобщава това на Накор. Резултатът бе, че през последните два дни Накор беше натрупал учудващо богата колекция от синини, драскотини и охлузвания.