Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
— Да. — Сякаш бе изтекло много време, откакто Филип бе отишъл до епископския палат, уплашен и разтреперан, за да разкаже за козните срещу краля, когото Църквата бе избрала. — Чух, че Пърси Хамли е нападнал графския замък и го е взел в плен.
— Точно така. Бартоломю сега е в тъмница в Уинчестър и очаква да чуе присъдата си — каза със задоволство Уейлрън.
— А граф Робърт Глостър? Той беше по-влиятелният заговорник.
— И поради това получава по-леко наказание. Всъщност никакво наказание изобщо. Положил е васална клетва пред крал Стивън и неговото съучастие в заговора е било… пренебрегнато.
— Но какво общо има това с нашата катедрала?
Уейлрън стана и отиде до прозореца. Когато се загледа към разрушената църква, в очите му имаше истинска тъга и Филип разбра, че дълбоко в душата му се таи искрено благочестие, въпреки светските му нрави.
— Нашето съучастие в поражението на Бартоломю поставя крал Стивън в дълг пред нас. Много скоро двамата с теб ще отидем да го видим.
— Да видим краля! — възкликна Филип. Перспективата го попритесни.
— Той ще ни попита какво искаме за награда.
Филип разбра накъде клони Уейлрън и се възбуди до дълбините на душата си.
— И ние ще му кажем…
Уейлрън се обърна от прозореца и го погледна, а очите му бяха като два черни елмаза, блеснали от амбиция.
— Ще му кажем, че искаме нова катедрала за Кингсбридж — каза той.
Том знаеше, че Елън ще побеснее.
Вече беше ядосана заради случилото се с Джак и трябваше да я успокои. Но новината за „покаянието“ й щеше да я разпали още повече. Искаше му се да може да отложи с ден-два, преди да й го каже, но приор Филип бе заявил, че трябва да напусне манастира до вечерта. Налагаше се да й го съобщи веднага, а тъй като Филип му го беше казал по пладне, каза й го на обеда.
Влязоха в трапезарията с другите манастирски работници, след като монасите бяха приключили с обяда си и излезли. Масите бяха претъпкани, но Том реши, че не е лошо: присъствието на други хора би могло да я поозапти.
Много скоро разбра, че греши.
Опита се да поднесе новината постепенно. Първо каза:
— Знаят, че не сме женени.
— Кой им каза? — попита тя рязко. — Някой сплетник ли?
— Алфред. Не го обвинявай — онзи хитър монах, Ремигий, измъкнал го е от него. Все едно, не сме казвали никога на децата да го пазят в тайна.
— Не виня момчето — отвърна тя спокойно. — И какво казват?
Той се надвеси над масата и заговори тихо.
— Казват, че си прелюбодейка. — Надяваше се никой да не го чуе.
— Прелюбодейка ли? — рече тя високо. — Ами ти? Тия монаси не знаят ли, че за прелюбодейството трябват двама?
Хората, които седяха наблизо, взеха да се смеят.
— Шшт — сепна се Том. — Казват, че трябва да се оженим.
Тя го изгледа твърдо.
— Ако това беше всичко, нямаше да гледаш толкова гузно, Том Строителю. Кажи ми останалото.
— Искат да си изповядаш греха.
— Двулични перверзници — процеди тя отвратена. — По цяла нощ си бъркат един друг в задниците, а после имат наглостта да казват, че това, което правим ние, било грях.
Това предизвика още смях. Хората спряха разговорите си и заслушаха Елън.
— Просто говори тихо — замоли я Том.
— Предполагам, че искат и да се покая. Всичко е за унижението. Какво искат да направя? Хайде, кажи ми истината, не можеш да излъжеш вещица.
— Не казвай това! — изсъска Том. — Още повече влошава нещата.
— Тогава ми кажи.
— Искат да живеем разделено една година, а ти трябва да останеш целомъд…
— Да му пикая на това! — извика Елън.
Вече всички ги гледаха.
— Да ти пикая и на тебе, Том Строителю — каза тя. Разбра, че си има публика. — Да ви пикая и на вас всичките. — Повечето хора се захилиха. Трудно беше да се обидят, може би защото изглеждаше толкова хубава с почервенялото лице и широко отворените й златни очи. Тя се изправи. — Да му пикая на приората Кингсбридж! — Скочи на масата и избухнаха ръкопляскания. Тя тръгна по дългия плот. Обядващите задърпаха паници и чаши с ейл от пътя й и я съпроводиха със смях. — Да му пикая на приора! — каза тя. — Да му пикая на помощник-приора и на сакриста, и на кантора, и на ковчежника, и на всичките им вули и грамоти, и на сандъците им, пълни със сребърници! — Стигна до края на масата. До нея имаше друга, по-малка, където някой сядаше и четеше на глас по време на монашеския обяд. На масата лежеше разтворена книга. Елън скочи от трапезната маса на тази за четене.
Изведнъж Том се досети какво се канеше да направи.
— Елън! — извика й. — Недей, моля ти се…