Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
съответстваше на значителните суми, които видях, че са били
превеждани в онези банкови сметки.
– Не съм пръскала тези пари – заяви Емили. – Разбира се,
държах ги подръка, ако потрябват за някакви спешни случаи,
но повечето ги заделях за Джил, за бъдещето ѝ. За да прави с
тях каквото пожелае.
– Какво искаш да кажеш? – попита Джил, поразена от раз-
критията. – За какви пари говориш?
– Ти си наследница – припомних ѝ. – И си кралска особа.
– Не съм нито едното, нито другото – отсече тя. Сега при-
личаше на обезумяла, докато оглеждаше трескаво всички ни
подред. Напомняше ми на сърна, готова да побегне. – Има ня-
каква грешка. Всички вие се заблуждавате.
Емили се изправи, пристъпи към стола на Джил и коленичи
на пода пред дъщеря си.
– Всичко е вярно. И съжалявам, че трябваше да го научиш
по този начин. Но това не променя нищо. Нашият живот няма
да се промени. Ще продължим да живеем както досега.
Смесица от емоции промениха изражението на Джил –
най-вече страх и объркване, – но тя се наведе надолу и зарови
лице в рамото на майка си, знак, че приема всичко.
– Добре.
Беше трогателен миг и аз отново бях на косъм да се раз-
плача. Имах свой дял в тази семейна драма, намесвах се в де-
ликатните отношения между това дете и родителите му. Също
както преди малко ми се искаше семейство Мастрано да изжи-
веят този миг, но нямаше да могат.
– Не можете – казах им. – Не можете да живеете както пре-
ди. Джил... Джил трябва да отиде в кралския двор.
Емили рязко се отдръпна от Джил и впери гневен поглед
в мен. Само преди секунда тя бе изцяло погълната от мъка и
страдание. А сега от нея изригваха гняв и дива ярост. Сините
ѝ очи се приковаха в мен като две пронизващи остриета.
– Не. Тя няма да отиде там. Никога няма да отиде там.
Джил вече бе посещавала кралския двор, но както Емили,
така и аз знаехме, че нямах предвид нещо като опознавателна
екскурзия. Джил трябваше да се яви там с истинската си иден-
тичност. Е, може би истинската не беше най-точната дума.
317
р и ш е л м и й д
Не се вписваше в природата ѝ да играе ролята на незаконна
дъщеря на личност с кралски произход, поне не още. Тя си
беше такава, каквато винаги си е била, но името ѝ се бе про-
менило. Тази промяна трябваше да бъде призната и кралският
двор на мороите щеше да бъде разтърсен из основи.
– Длъжна е да отиде – продължих да настоявам. – Крал-
ският двор е корумпиран и фамилията Драгомир трябва да
участва активно в уреждането на проблемите. Сама Лиса няма
власт да го стори, не и без необходимия семеен кворум. Всич-
ки останали кралски особи... ще се постараят да я стъпчат.
Готвят се да прокарат закони, които няма да са от полза за
никого от нас.
Емили оставаше коленичила до стола, сякаш закриляше с
тялото си Джил от думите ми.
– Именно заради това Джил не бива да отива там. Точно за-
ради това не позволих на Ерик да я признае. Не искам Джил да
се намесва в дворцови интриги. Онзи дворец действа като от-
рова. Доказателство е убийството на Татяна. – Емили млъкна
и ме изгледа пронизващо, с което ми напомни, че аз си оставах
главната заподозряна. Очевидно още не бяхме загърбили тази
грижа. – Всичките тези знатни аристократи... са порочни. Не
искам Джил да стане една от тях. Няма да ѝ позволя да запри-
лича на тях.
– Не всички кралски особи са такива – възразих ѝ аз. –
Лиса не е. Тя се опитва да промени системата.
Емили ме удостои само с една горчива усмивка.
– И как, според теб, се отнасят другите към нейната рефор-
ма? Сигурна съм, че има кралски потомци, които ще се зарад-
ват да ѝ запушат устата – особено онези, които не желаят да
се възроди фамилията Драгомир. Казах ти вече: Ерик беше
добър човек. Понякога си мисля, че не е съвпадение, задето
родът му е мъртъв.
– Това е абсурдно! – ахнах аз. Но внезапно престанах да
съм толкова сигурна.
– Наистина ли? – Погледът на Емили не се отдели от лице-
то ми, сякаш бе отгатнала съмненията ми. – Какво си мислиш,
че ще направят, ако на сцената се появи още един представи-
тел на фамилията Драгомир? Говоря за онези, които и сега
318
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
се противопоставят на Василиса. Какво, според теб, ще из-
мислят, като разберат, че само една личност стои между тях и