Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
– Не. Това е някаква шега. Баща ми е бил най-обикновен
несретник. Аз не съм... не. Престани с това, Роуз.
– Емили. – Гласът на Соня ме стресна. Изненадах се да я
чуя да говори. Още повече се изненадах от изражението ѝ.
Властно. Сериозно. Решително. Соня беше по-млада от Еми-
ли с... с колко? Може би с десетина години, предположих. Но
Соня се взираше в братовчедка си с поглед, от който Емили
изведнъж заприлича на непослушно дете. – Емили, откажи се,
няма смисъл. Трябва да ѝ кажеш. За Бога, трябва да кажеш и
на Джон. Не можеш вечно да го криеш.
Емили вдигна глава и погледна Соня в очите.
– Не мога да го кажа. Знаеш какво ще се случи... Не мога
да ѝ причиня това.
– Никой от нас не знае какво ще се случи – възрази Соня. –
Но нещата може да се влошат още повече, ако сега не ги овла-
дееш.
След дълга пауза Емили най-после извърна очи и заби по-
глед в пода. Безкрайната тъга, изписана на лицето ѝ, направо
разби сърцето ми. И не само моето.
– Мамо? – попита я Джил с треперещ глас. – Какво става?
Всичко това е една голяма бъркотия, нали?
Емили въздъхна примирено и вдигна очи към дъщеря си.
– Не. Ти си дъщеря на Ерик Драгомир. Роуз е права. – Джон
издаден лек, приглушен звук, но не посмя да прекъсне жена
си. В отговор тя отново му стисна ръката. – Това, което в
продължение на години съм ти разказвала... беше истина. В
по-голямата си част. Двамата имахме краткотрайна... връзка.
Не беше долнопробна или евтина. Но беше кратка. – Замълча
за миг, за да погледне този път към Джон. Изражението ѝ се
смекчи. – Казах ти...
Той кимна.
– А аз ти отговорих, че миналото няма значение за мен.
Никога не е повлиявало на чувствата ми към теб или към
Джил. Но никога не съм си представял, че...
– Нито пък аз – съгласи се тя. – Дори не знаех кой е той,
когато го срещнах за пръв път. Случи се, когато още живеех в
Лас Вегас, и това там бе първата ми работа като танцьорка в
едно шоу в „Часът на вещиците“.
315
р и ш е л м и й д
Очите ми се разшириха от изненада. Изглежда никой не го
забеляза. „ Часът на вещиците“. Приятелите ми и аз посети-
хме това казино, докато преследвахме Робърт. И един от кли-
ентите там пусна една шега за бащата на Лиса, който много си
падал по танцьорките в шоуто. Знаех, че сега Емили работи в
балетна трупа в Детройт и заради това тя, Джон и Джил живе-
еха в Мичиган. Но никога не бях предполагала, че е започнала
като танцьорка в Лас Вегас в пищен костюм, обсипан с пайети
и пера. Но защо не? Все отнякъде е трябвало да започне, а при
нейната висока, стройна и грациозна фигура този избор е бил
съвсем естествен.
– Той беше толкова сладък... и толкова тъжен – продължи
Емили. – Баща му току-що бе починал и той бе дошъл в кази-
ното, за да удави мъката си. Разбирах колко опустошителна
може да бъде подобна смърт, но сега... ами, сега наистина
разбирам. Беше още една, поредна загуба за семейството му,
което все повече намаляваше. – Смръщи се замислено, сетне
сви рамене. – Той беше добър и мисля, че наистина обича-
ше жена си. Но се чувстваше отчаян и изгубен, все едно бе
попаднал на някое тъмно място, откъдето нямаше измъкване.
Не мисля, че ме е използвал. Беше загрижен за мен, макар
да се съмнявам, че това, което се случи помежду ни, би се
случило при други обстоятелства. Както и да е, не страдах,
когато връзката ни приключи, и бях доволна да започна нов
живот... докато не се появи Джил. Свързах се с Ерик, защото
смятах, че беше редно да знае – макар да му дадох ясно да
разбере, че не очаквам нищо от него. Тогава вече знаех кой е
той и не исках нищо. Ако му бях позволила, мисля, че щеше
да те признае, да присъства в живота ти. – Очите на Емили
сега се приковаха в Джил. – Но бях наясно какъв е онзи свят.
Дворцовият живот е политика, лъжи и подли интриги. Накрая
единственото, което приех от него, бяха парите. Макар че не
ги исках. Не исках да се чувствам като изнудвачка, но исках
да съм сигурна, че бъдещето ти е подсигурено.
Заговорих съвсем прямо, без много да му мисля.
– Май не живееш като някоя, която има много пари. – Още
не бях довършила и съжалих за думите си. Къщата им беше
много приятна, едва ли би могла да се нарече бедна. Но и не
316
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а