Последна саможертва

какво става на долния етаж. Всички останали – членовете на

семейство Мастрано, Соня и братята – се бяха събрали край

захранващата и нейния охранител. Не забелязах нищо неред-

 324 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

но. Успокоена, се върнах в стаята си и използвах принудител-

ната пауза, за да проверя какво става с Лиса.

След стихването на първоначалната ѝ възбуда от успешно

взетия изпит, усетих, че е спокойна, и предположих, че най-

после е заспала. Но не. Не си беше легнала. Заедно с Еди и

Кристиан беше отишла да посети Ейдриън. Осъзнах, че имен-

но тя го бе събудила от съня, който двамата споделяхме, до-

като пътувах в колата. Прегледах набързо спомените на Лиса

от последните събития и разбрах какво се бе случило, откакто

Ейдриън се бе разделил с мен и се бе запътил с клатушкане да

отвори вратата.

– Какво става? – попита той, като огледа гостите си. – То-

ку-що сънувах много приятен сън.

– Нуждая се от теб – каза Лиса.

– Често чувам това от жените – отбеляза Ейдриън. Кристи-

ан изсумтя недоволно, но по устните на Еди пробягна мимо-

летна усмивка, въпреки стегнатата му поза на пазител.

– Говоря сериозно – скастри го Лиса. – Току-що получих

съобщение от Амброуз. Имал да ни каже нещо важно и... не

зная. Още не съм сигурна каква е била ролята му във всички

тези събития. Искам още един чифт очи да го наблюдават. Ис-

кам и мнението ти.

– Е, това не го чувам често – призна Ейдриън.

Честно казано, беше истинско чудо, че все още някой може-

ше изобщо да спи, имайки предвид колко често ни измъкваха

от съня. Все пак Ейдриън се облече бързо и въпреки лекомис-

лените му коментари бях убедена, че се интересува от всичко,

свързано с изчистването на името ми. Но не бях сигурна дали

ще разкаже на някого за бъркотията, в която сама се бях на-

садила, след като се бях изпуснала и му бях разкрила част от

истинските си занимания.

Приятелите ми забързаха към сградата, която бяха посе-

тили преди – онази, в която Амброуз живееше и работеше.

Кралският двор се беше събудил и навън бе доста оживено.

Несъмнено повечето изгаряха от нетърпение да узнаят как

е преминал вторият изпит за бъдещия монарх. В интерес на

истината неколцина зърнаха Лиса и нададоха приветствени

възгласи.

 325 

р и ш е л м и й д

– Тази нощ издържах още един изпит – сподели тя с Ейдри-

ън, след като един от насъбралите се навън я поздрави. – Беше

неочакван за мен.

Ейдриън се поколеба и аз зачаках да ѝ признае, че вече го

беше научил от мен. Чаках също да ѝ съобщи шокиращите

новини за настоящите ми спътници и за новото ми местона-

хождение.

– И как мина? – попита той вместо това.

– Взех го – лаконично го уведоми тя. – Само това има зна-

чение.

Не можа да му разкаже за множеството, което я бе поз-