Последна саможертва

Кристиан толкова измъчен. Малко страдание щеше да му се

отрази добре.

 326 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Етан и Таша оставиха Лиса веднага щом тя се озова в без-

опасност в стаята си. След няколко минути Еди се върна, като

изръмжа нещо за това, как го забавили с някаква „скапана за-

дача“, след като много добре знаели, че имал да върши доста

по-важна работа. Очевидно яко се беше разбеснял, защото на-

края го освободили и той бе хукнал към Лиса. Беше се появил

при нея точно десет минути преди един пратеник да донесе бе-

лежката от Амброуз, което се оказа щастливо подреждане на

обстоятелствата. Ако бе закъснял и заварил стаята ѝ празна,

Еди щеше да полудее от тревога. Дори можеше да си помисли,

че някой стригой я е отвлякъл, защото не е бил на поста си.

Именно тази поредица от събития доведе до това, което се

случваше сега: Лиса и тримата ѝ придружители отиваха на

тайната среща с Амброуз.

– Подранила си – каза ѝ той, като ги пусна вътре, преди

Лиса да почука втори път. Това беше личната стая на Амбро-

уз, а не някой пищно обзаведен салон за прием на клиенти.

Напомняше на стаите от спалното помещение, но беше много

изискано подредена. По-изискано от всичко, което дотогава

бях виждала. Вниманието на Лиса бе съсредоточено изцяло

върху Амброуз, затова само бегло, с крайчеца на окото си

зърна как Еди огледа набързо стаята. Аз лично бях доволна,

че той отново се бе върнал на своя пост, и предположих, че

не се доверяваше много на Амброуз – или на който и да било

друг извън най-близкото ни обкръжение.

– Какво става? – попита Лиса веднага щом Амброуз затво-

ри вратата зад гърба си. – Защо бе нужна тази спешна среща?

– Защото искам да ти покажа нещо – отговори ѝ той. Върху

леглото му бе струпана купчина документи. Той се приближи

и взе този, който бе най-отгоре. – Помниш ли, когато ти спо-

менах, че са заключили вещите на Татяна? Е, сега вече всичко

е проверено и ги върнаха. – Ейдриън се помръдна притеснено.

Отново само аз го забелязах. – Тя имаше сейф, в който пазеше

по-важните документи. Очевидно онези, които е трябвало да

останат тайни. И...

– И? – подкани го Лиса.

– И реших, че никой не трябва да ги намери – продължи

Амброуз. – Не знаех за какво се отнасят повечето от тях, но

 327 

р и ш е л м и й д

щом тя е пожелала да останат в тайна... просто си казах, че

такива трябва да си останат. Знаех комбинацията на сейфа ѝ

и... ги откраднах. – По лицето му се изписа угризение, но не

каквото би трябвало да изпитва един убиец. Беше само чув-

ство на вина заради кражбата.

Лиса го изгледа нетърпеливо.

– И?

– Никой от тези документи не е свързан с това, което тър-

сиш... освен може би този. – Подаде ѝ един лист. Ейдриън и

Кристиан веднага я наобиколиха.

Скъпа Татяна,

Последното развитие на събитията е донякъде изненад-