Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
ство. В плановете ми не се предвиждаше Емили и Джон да
дойдат с нас, но не можех да ги обвинявам, че искат да са с де-
тето си, пък и не виждах с какво можеха да ни навредят. Освен
това се нуждаехме от Емили, за да разкаже на всички за Ерик.
– Благодаря ви – кимнах. – Много ви благодаря.
Джон ме изгледа враждебно.
– Все още не сме се занимали с факта, че в дома ни има
личност, която се укрива от закона.
– Роуз не го е направила! – извика Джил пламенно. – На-
топили са я.
– Точно така. – Поколебах се, преди да изрека следващите
думи. – Вероятно от онези, които се противопоставят на Лиса.
Емили пребледня, но трябваше да остана честна докрай,
дори и ако с това щях да потвърдя опасенията ѝ. Тя съумя да
успокои дишането си.
– Вярвам ти. Вярвам ти, че не си го направила. Не зная
защо... но ти вярвам. – Почти се усмихна. – Не, зная защо.
Заради онова, което казах преди малко за онези усойници в
двора. Те са способни на подобни неща. Но не и ти.
– Сигурна ли си? – попита Джон притеснено. – Защото тази
бъркотия с Джил е достатъчно лоша дори и без да приютяваме
престъпници в дома си.
– Сигурна съм – повтори Емили. – Соня и Джил вярват на
Роуз, както и аз. Всички сте добре дошли да останете в дома
ни тази вечер, защото едва ли ще можем веднага да потеглим
за кралския двор.
Отворих уста, за да възразя, че е най-добре да тръгнем вед-
нага, но Сидни ме сръга с лакът.
– Благодаря ви, госпожо Мастрано – изрече, като прибяг-
на до дипломатическите умения на алхимиците. – Би било
чудесно.
321
р и ш е л м и й д
Потиснах недоволството си. Времето ме притискаше, но
знаех, че семейство Мастрано имат право да се приготвят за
пътуването. А и беше по-добре да пътуваме през деня. След
като прецених приблизително разстоянието, се успокоих, че
ще можем за един ден да се върнем в кралския двор. Кимнах в
знак на съгласие с казаното от Сидни и се примирих с факта,
че ще преспим в къщата на семейство Мастрано.
– Благодаря. Оценявам го. – Внезапно се сетих нещо. При-
помних си думите на Джон: Тази бъркотия с Джил е доста-
тъчно лоша дори и без да приютяваме престъпници в дома
си. Усмихнах се на Емили с най-убедителната си и успокоява-
ща усмивка. – Ние, хм, имаме още няколко приятели, които ни
чакат отвън в колата...
322
Г л а в а 2 4
Като се имаше предвид досегашната им враждебност,
останах леко изненадана да видя как Соня и Робърт
обединиха силите си, за да създадат илюзията за бра-
тята Дашков. С нейна помощ промениха външния им вид, а
като добавихме и фалшивите им имена, семейство Мастрано
просто предположи, че братята са част от нашия все по-стра-
нен антураж. А и появата на още двама души сред гостите
изглежда беше най-малкият им проблем.
Загрижена да се представи като добра домакиня, Емили не
се ограничи само с приготвянето и поднасянето на храната. Тя
се погрижи и да доведе една захранваща от нещо като „аген-
ция за доставка на кръв по домовете“. Мороите, които жи-
вееха извън изолираните зони и се смесваха с хората, имаха
достъп до тайните захранващи, които живееха наоколо. Обик-
новено тези захранващи се съпровождаха от охранители мо-
рои, които взимаха пари за тези свои услуги. Общоприето бе
мороите просто да се появяват в дома на „собствениците“ на
захранващите, но в нашия случай Емили уреди захранващата
да бъде доведена в нейната къща.
Тя направи всичко това от любезност, както би сторила за
всички гостуващи в дома ѝ морои – дори и за такива, дошли
с новини, от които се бе страхувала през по-голямата част от
живота си. Тя дори не подозираше колко отчаяно се нуждае-
ха от свежа кръв мороите, които доведохме с нас. Лично аз
нямах нищо против братята да страдат още известно време,
323
р и ш е л м и й д
тъй като липсата на кръв щеше да ги омаломощи, но Соня
определено се нуждаеше от кръв, за да продължи възстано-
вяването ѝ.
Така че след пристигането на захранващата и нейния охра-
нител Соня беше първа по ред за кръвта. Дмитрий и аз трябва-
ше да останем на горния етаж. С помощта на илюзията на духа
Соня и Робърт успяха да прикрият от захранващата само ис-
тинската самоличност на Робърт и Виктор. Да променят мен
и Дмитрий, щеше да им е нужна много повече сила, а имайки