Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Не знам дали на мадам Фошар би й харесало да я сравняваш с ластик, но и аз имах
предвид равновесието. Мутации се случват всеки ден, дори при хората. Природата си има
начин да ги коригира, в противен случай щеше да има куп хора с по две или три глави... което
може и да не е толкова лошо, като се замисля. Като говорим за остаряване, всеки жив вид има
ген на смъртта, който убива старите индивиди, за да освободи място за новото поколение.
Горгоновата трева е имала стабилно поведение, докато Фошар не са вкарали в уравнението
ензим, който да наруши баланса. Рано или късно ластикът трябва да се върне обратно.
- Ами мутантите, които живяха толкова дълго?
- Там положението беше изкуствено създадено. Ако бяха оставени сами на себе си,
вероятно щяха да се изядат един друг. И пак да настъпи равновесие.
- Константата тук е ензимът - обобщи Траут. -Той е факторът, който може да забави, а може
и да ускори остаряването.
- Накарай Гамей пак да го погледне.
- Отивам да я видя.
- Аз пък се връщам на срещата, за да опитам да разубедя генерал Кайл да изсипе дъжд от
ядрени бомби над океана, но не съм оптимист.
На Траут му се виеше свят. Семейство Фошар бяха мъртви, но продължаваха да измъчват
света и от гроба. Той слезе в лабораторията, където Гамей работеше с четиричленния си екип
от морски биолози и океанолози.
- Чух се с Кърт - осведоми я той. - Новините не са добри. - После й преразказа накратко
разговора им. -Откри ли нещо ново?
- Изследвах взаимодействието между ензима и растението, но не стигнах доникъде, затова
се насочих към ДНК. Никога не е излишно да прегледаш предишните проучвания.
Тя го заведе до една маса, на която бяха наредени двайсетина стоманени контейнера.
- Във всеки от тях има проба от горгоновата трева. Изложих ги на действието на ензимите,
които СДУ събра от колоните, за да видим какво ще стане. Исках да разбера дали ще има
реакция, ако претоваря водораслото с различни ензими. Но следя и други неща и наскоро не
съм поглеждала пробите.
- Да видим дали съм разбрал какво се е случило. Фошар изкривяват молекулния строеж на
ензима, като го отделят от микроорганизмите, създаващи веществото. Водораслите
възприемат грешката в генетичния си код и мутират.
- Доста добро обобщение.
- Не бързай. До този момент водораслите си живеят добре с ензимите в естественото им
състояние.
- Точно така - потвърди Гамей. - Модифицираният ензим обаче взаимодейства с най-
близката форма на живот, която в случая се оказва неприятно, но съвсем нормално водорасло,
и го превръща в чудовище. Надявах се свръхдозата да ускори процеса на остаряване, както
стана с Расин Фошар, но не стана.
- Всичко това звучи логично, може би нещо липсва. - Той се замисли за миг. - Ами ако не
ензимът, а бактериите са решаващият фактор?
- Не ми е хрумвало. Занимавах се с веществото, убедена, че то играе основната роля, а
изобщо не се сетих за микроорганизмите, които го произвеждат. За да извлекат ензима,
Фошар са избили бактериите, които може би са поддържали равновесието.
Тя се приближи до хладилника и извади една стъкленица оттам. Течността вътре имаше блед
кафеникав цвят.
- Това е култура от бактерии, които събрахме от колоните на Изгубения град.
Гамей отмери малко от течността, наля я в един контейнер с горгонова трева и си отбеляза
нещо.
- Сега какво?
- Ще дадем време на бактериите да си свършат работата. Няма да е дълго. Аз не съм яла
нищо. Какво ще кажеш да хапнем?
- А какво ще кажеш да излезем оттук и да се нахраним като бели хора в трапезарията?
Гамей отметна косата си.
- Това е най-доброто предложение, което чувам днес.
Това бяха сигурно най-вкусните чийзбургери в целия свят. След час, освежени и заситени,
двамата Траут се върнаха в лабораторията. Пол погледна контейнера, но зелената маса вътре
му се стори непроменена.
- Може ли да погледна по-отблизо? На тази светлина не се вижда добре.
Гамей му посочи едни дълги пинсети.
- Използвай тях. Можеш да разгледаш пробата в тази мивка.
Пол извади кълбото водорасли от контейнера, занесе го до мивката и го пусна в
пластмасовото корито. Само по себе си изглеждаше съвсем невинно. Не беше красиво, но
предизвикваше възхищение с функционалността си. Мустачетата му се закачаха за мустачетата
на другите водорасли и заедно образуваха огромния килим, превзел океана. Траут го побутна