Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
жНО отговори Остин. последваха Мюлер в заседател-. ина мъже и жени седяха на реди-
“> Дзавала.
м военноморския край-тлощадката на палуба-тгото се запознаха на чад Изгубения град,
адвиквайки грохо-
/
. столове пред голям екран на стената.
завала тихо се настаниха на две свободни на последния ред. Остин познаваше повечето от
,ените на НАМПД, но не и присъстващите военни и представители на различните
правителствени агенции, отговарящи за обществената сигурност.
Пред екрана стоеше доктор Озбърн, алголог от Океанографския институт „Уудс Хоул”, който
беше запознал семейство Траут с надвисналата заплаха от горгонова трева. В едната си ръка
държеше дистанционно, а в другата - лазерна показалка. На екрана се виждаше скица на
теченията в Атлантическия океан.
- Заразата тръгва оттук, от Изгубения град. Канарското течение отнася водораслите надолу
към Азорските острови и на запад през Атлантическия океан към Гълфстрийм. Гълфстрийм се
движи на север по континенталния шелф. Там се влива в северноатлантическото течение,
което ги отнася обратно към Европа, завършвайки кръга. - Той завъртя лазерната показалка в
кръг, за да илюстрира думите си. - Имате ли въпроси?
- Колко бързо се движи Гълфстрийм? - попита някой.
- С около пет възела в най-бързата част. Над сто мили дневно.
- Какво е положението в момента? - поинтересува се Мюлер.
Озбърн натисна дистанционното и скицата изчезна. На нейно място се появи сателитна снимка
на Северния Атлантик. По края на океана, близо до континентите, преминаваше неправилна
жълтеникава ивица, напомняща на огромна крива поничка.
- Това е снимка в реално време, която ни дава представа за разпространението на
горгоновата трева в момента. Сега ще ви покажа и компютърната прогноза за по-нататъшното
развитие. - Картината се смени. На новата снимка целият океан беше жълт, с изключение на
няколко черни петна в централната част.
През залата премина шепот.
- След колко време ще стигне до това състояние?
Озбърн се прокашля, сякаш му беше трудно да изрече думите.
- Въпрос на дни.
Публиката ахна в един глас.
Той отново натисна дистанционното и увеличи образа около източния бряг на Северна
Америка.
- Това е районът под непосредствена заплаха. Стигнат ли водораслите до по-плитките води
на континенталния шелф, ще загазим сериозно. В началото това ще унищожи риболовната
индустрия по целия източен бряг на САЩ и Канада и северозападна Европа. Опитваме
различни мерки за ограничаване на настъплението им. Видях, че преди няколко минути в
залата влезе мистър Остин. Би ли ни осведомил какво е положението в момента, Кърт?
„Не изгарям от желание”, помисли си той, докато
вървеше към екрана. Погледна бледите лица пред себе си.
- Двамата с партньора ми Джо Дзавала наблюдавахме от въздуха действията по края на
континенталния шелф. - Той описа накратко какво видяха. - За съжаление, нито една от
приложените мерки няма успех.
- Ами с химикали? - предложи един правителствен бюрократ.
- Химикалите бързо се разтварят от водата и вятъра. В дълбочина се просмуква съвсем
малко количество, което може и да убие няколко стръка, но гор-гоновата трева е толкова
гъста, че на практика няма ефект. Говорим за много обширни площи. Дори да успеем да я
обхванем цялата, резултатът ще бъде, че ще отровим океана.
- Има ли въобще нещо, което да може да унищожи горгоновата трева на толкова голяма
площ? - попита Мюлер.
- Да, ядрена бомба - усмихна се горчиво Остин. - Но дори тя няма да обхване хилядите
квадратни километри от океана. Препоръчвам да бъдат издигнати баражи около най-
големите пристанища, за да спечелим малко време.
- Време за какво? - обади се възпълен генерал с четири звезди на име Франк Кайл. - Сам
казахте, че нищо не може да помогне срещу тази зараза.
- Работи се върху генетично решение.
Генералът изсумтя, все едно Остин беше предложил да заменят пушките на войниците с китки
цветя.
- Генетика! ДНК и прочие? И какво, по дяволите, ще постигнете с това? Може да отнеме
месеци! Години!
- Готов съм да чуя и други идеи.
Генералът се ухили.
- Радвам се. Смятам да предам предложението ви за ядрени бомби на президента.
Остин неведнъж си бе имал работа с военни, още докато работеше в ЦРУ, и беше установил,
че те обикновено са доста предпазливи, когато стане дума за използването на сила срещу
който и да е противник. Генерал Кайл му напомняше за един друг ядрен генерал, Къртис