Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
небето се издигнаха нови пламъци. За миг въздухът над замъка се избистри и Остин видя, че
кулите също са изчезнали.
Замъкът се бе сринал до основи, а над руините беше надвиснал гъст облак с формата на гъба.
Навсякъде валяха сажди, а облакът се гърчеше и извиваше като жив.
- Мили Боже! - извика Скай. - Какво стана?
- Домът на Ъшър - рече Остин.
Скай изтри очите си с края на блузата си.
- Какво каза?
- Разказът на По. Семейство Ъшър и домът им били гнили до мозъка на костите си. Също
като Фошар, и те се сринали под тежестта на делата си.
Скай погледна към мястото, на което доскоро се издигаше замъкът.
- Русо май ми допада повече.
Остин я прегърна. Тримата поеха по дългия път към цивилизацията. Няколко минути, след като
излязоха от гората, чуха рев на мотор. След малко пред очите им се появи хеликоптер. Бяха
твърде изморени да бягат и само го изгледаха апатично. Той кацна пред тях и отвътре се
показа Пол Траут.
- Да ви предложа транспорт?
Остин кимна.
- Ако може, и душ.
- И една текила - допълни Дзавала.
- И вана - присъедини се Скай.
- Всичко по реда си - успокои ги Траут и ги поведе към хеликоптера. Гамей, която седеше
зад контролните лостове, им се усмихна ослепително.
Закопчаха коланите и след секунди хеликоптерът се вдигна над дърветата, направи кръгче
около черната димяща дупка, където някога се намираше замъкът Фошар, и ги понесе към
свободата.
Никой повече не погледна назад.
Линията от кораби се простираше по ръба на континенталния шелф край Източния бряг на
САЩ от залива Чесапийк чак до залива Мейн.
Няколко дни по-рано множество кораби на НАМПД и военноморските сили пристигнаха тук от
всички краища на света и установиха първоначалния отбранителен периметър на стотина
мили на изток от шелфа с надеждата да отблъснат инвазията на водораслите. Безмълвният
противник обаче неумолимо настъпваше и ги избутваше назад.
Тюркоазеният хеликоптер на НАМПД беше във въздуха още от изгрев слънце и следваше курс,
който го отведе над издължената армада. Намираха се над нос Хатерас, когато пилотът, Джо
Дзавала, погледна през стъклото и каза:
- Прилича на Саргасово море от хормони.
Остин свали бинокъла и се усмихна.
- Саргасово море е като цветна градина в сравнение с това тук.
Океанът беше развил раздвоение на личността. На запад от корабите водата беше синя, както
обикновено, и осеяна с бели вълнички. На изток тя имаше нездрав жълтеникаво-зелен цвят,
резултат от килимите от горгонова трева, които се простираха, докъдето стигаше погледът.
Остин и Дзавала наблюдаваха от хеликоптера как множеството кораби опитват най-различни
техники да спрат безмилостното напредване на водораслите.
Военните стреляха широки залпове с големите си оръдия, но дупките, които пробиваха в
килима от зеленина, веднага се запълваха отново. Самолети, излитащи от самолетоносачи,
обстрелваха водораслите с бомби и ракети, които бяха точно толкова ефективни, колкото
комар да ухапе слон. Разпалващи устройства съскаха върху повърхността на дебелия килим,
основната част от който всъщност се намираше под вода. Фунгицидите, с които самолетите
заливаха водораслите, се отмиваха на мига.
Остин помоли Джо да завърти над два кораба, които се опитваха да спрат движението на
водораслите с помощта на система от тръби, опънати между тях. Безполезно упражнение.
Повърхностната бариера проработи - за около пет минути. Тласкани от огромното
напрежение на движещата се маса, разпростираща се на много километри разстояние,
водораслите просто заляха тръбите.
- Стига ми толкова - каза Остин с отвращение, - да се връщаме на кораба.
Расин Фошар беше мъртва - шепа сгърчена плът и натрошени кости, погребани под руините на
някога внушителния й замък, но тази част от плана й жънеше небивал успех. Атлантическият
океан се превръщаше в огромно блато, точно както го беше замислила.
Остин се утешаваше, че поне тя и Емил не са между живите, за да се възползват от хаоса. Но
това не решаваше проблема, който създадоха. Остин се беше сблъсквал и с други въплъщения
на злото, но беше успявал да ги победи. Този противоестествен, безумен феномен обаче не
беше по силите му.
Летяха още половин час. Остин виждаше, че корабите се отдръпват, за да не бъдат погълнати
от настъпващите водорасли.
/
/
/