Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
Лемей, но в обстановка на страх препоръките му можеше и да бъдат одобрени.
- Не го предлагам - уточни Остин търпеливо. -Както казах, дори ядрената бомба ще направи
сравнително малка дупка в масата от водорасли.
- Аз не говоря за една ядрена бомба. Имаме хиляди, които щяхме да използваме срещу
Съветския съюз. Ще засипем целия океан, а ако ни свършат, ще си купим от руснаците.
- Искате да превърнете океана в хранилище за ядрени отпадъци. Подобна кампания ще
унищожи живота в океана.
- Тези ваши водорасли бездруго ще убият рибата. Както ви е известно, корабоплаването
вече е затруднено. Всеки час губим милиарди долари. Проблемът застрашава градовете ни.
Трябва да го спрем, независимо от средствата. Имаме „чисти” бомби, които можем да
използваме.
В залата закимаха множество глави. Остин виждаше, че така доникъде няма да стигнат.
Помоли Дзавала да остане до края на заседанието, а самият той се качи на мостика. След
няколко минути беше в кабината и се опитваше да се свърже по радиото със семейство Траут,
които се намираха на „Сий Сърчър” над Изгубения
град. Бързо установи контакт с кораба и радистът го прехвърли към Пол, който насочваше
едно Средство с дистанционно управление (СДУ) от палубата.
- Привет от дивия и странен свят на доктор Стрейн-джлав2 - поздрави го Остин.
- Моля?
- Ще ти обясня след малко. Как върви работата при вас?
- Върви - отвърна Траут без особен ентусиазъм. -Събираме проби със СДУ. Гамей и екипът й
правят лабораторни анализи.
- Какво търсят?
- Надяват се да намерят нещо в молекулния строеж на водораслите, което да им помогне.
Предаваме информацията на научния екип на НАМПД във Вашингтон, както и на други научни
екипи по целия свят. Ами при тебе?
Остин въздъхна.
- Пробвахме всичко, което ни хрумна, но без успех. Вятърът откъм брега малко ни
облекчава, но скоро всички заливи по източния бряг ще бъдат задръстени. Вече се виждат
петна и в Тихия океан.
- Колко време имаме?
Кърт му предаде думите на Озбърн. Пол притихна.
- Имаш ли някакви проблеми с управлението на това нещо? - попита Остин.
- Районът около Изгубения град е сравнително чист. Заразата тръгва оттук, но се сгъстява на
изток и запад.
- Скоро това може да остане единственото чисто място в целия океан. Гледай да си
осигуриш път за
2 Герой от черната комедия „Д-р Стрейнджлав или как спрях да се страхувам и обикнах
бомбата” на Стенли Кубрик от 964 г. - Бел. прев.
връщане, за да не ви блокират водораслите.
- Вече разговарях с капитана. На юг има канал, но ако искаме да се измъкнем, трябва да
тръгнем до двайсет и четири часа. Какво беше това за Стрейнджлав?
- Тук има един генерал Кайл, който ще се опита да убеди президента да изсипе върху
океана всички ядрени бомби, с които разполага.
Траут се слиса, после рече:
- Не говори сериозно, нали?
- Напротив! Лидерите от цял свят са подложени на огромен политически натиск да направят
нещо. Каквото и да е. Вицепрезидентът Сандекър може да възрази, но президентът ще бъде
принуден да действа, дори планът да е безразсъден.
- Той не е безразсъден, той е направо... И няма да успее. Може да разкъсат водораслите на
малки парченца, но те ще продължат да се възпроизвеждат. Ще бъде същата катастрофа. - Той
въздъхна. - Кога да очакваме гъби над Атлантика?
- В момента тече среща. Решението може да бъде взето още утре. Когато машината се
задейства, нещата могат да се придвижат много бързо, особено при положение, че
горгоновата трева е стигнала до бреговете ни. - Той замълча. - Мислех си за МакЛийн. Той не
ти ли каза, че може да измисли средство срещу водораслите, използвайки формулата на
Фошар?
- Да, смяташе, че е възможно. За съжаление, не разполагаме нито с МакЛийн, нито с
формулата.
Остин се сети за шлема, заровен под тонове камъни в замъка.
- Ключът се намира в Изгубения град. Каквото и да е причинило мутацията, то идва оттам.
Трябва да има начин да го използваме, за да се преборим с тая напаст.
- Да помислим - съгласи се Траут. - МакЛийн знаеше, че във формулата му за удължаване на
живота има грешка. Тя подмладяваше, но както научи Расин Фошар по трудния начин, беше
непредсказуема и в крайна сметка водеше до още по-бързо състаряване.
- Точно това имах предвид. Природата винаги се стреми към баланс.
- Така е. Като ластик, който се връща, след като си го опънал.