Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
отвори желязната врата и преминаха през малък тунел. Расин обясни, че това е пътят, по който
минавали гладиаторите и артистите. Озоваха се на кръгла арена, покрита с фин бял пясък.
В средата на арената имаше правоъгълен мраморен подиум висок около метър и половина.
От двете му страни имаше издълбани стъпала. Остин тъкмо разглеждаше безжизнените лица
на пазачите, наредени около арената, когато чу възклицанието на Скай и усети стисването на
ръката й.
Проследи погледа й към първия ред пейки. На жълтите пламъци на факлите се виждаха
скелетни усмивки и пергаментови лица. Изведнъж осъзна, че стои пред публика от мумии.
Всички редове бяха заети от съсухрени тела, които гледаха към арената с отдавна мъртви очи.
- Всичко е наред - каза той с равен глас, - няма да те наранят.
Дзавала беше зашеметен.
- Това е просто огромна гробница.
- Признавам, че съм имал и по-жизнена публика -отвърна Остин, а после се обърна към
мадам Фошар. - Джо е прав. Вашата светая светих не е нищо повече от един мавзолей.
- Напротив! - възрази Расин. - Намирате се на най-свещената земя за нашето семейство.
Именно на тази арена предизвиках Жул през 94 година. Тук той се изправи и заяви, че ще се
подчини на желанието на семейния съвет. И ако Емил не се бе провалил, щях да наредя тялото
му до другите, за да види триумфа ми.
Остин се опита да си представи как Жул Фошар отчаяно защитава благото на човечеството
пред глухите уши на останалите от семейството.
- Нужна му е била голяма смелост да се изправи срещу вас - отбеляза той.
Расин не обърна внимание на коментара. Завъртя се като балерина. Явно се чувстваше у дома
си сред
всички тези мъртъвци. Показа им някои от лицата отхвърлили апела на Жул преди почти сто
години.
- Простете, ако не се просълзявам - каза Остин, -но като ги гледам, май още не са
преодолели родоот-стъпничеството на брат ви.
- Това не бе просто родоотстъпничество. Той тръгна срещу хилядолетната ни история.
Когато семейството ни се върнало във Франция с кръстоносците, сме преместили и предците
си тук. Нужни са били години и дълги кервани, прекосили хиляди километри от Близкия Изток,
докато мумиите най-сетне стигнали до мястото на вечния си покой.
- Защо сте си правили целия този труд за купчина кожи и кости?
- Семейството ни винаги е мечтаело за вечен живот. Също като египтяните предците ми са
вярвали, че ако тялото се запази, животът ще продължи и след смъртта. Мумуфицирането е
бил един от първите предшественици на криониката. Само че древните балсамирали телата с
борова смола, вместо с течен кислород, както сега. - Тя погледна над рамото на Остин. -
Виждам, че гостите ни са започнали да пристигат. Можем да започнем церемонията.
Към арената прииждаха призрачни фигури, облечени в бели роби. Бяха около две дузини, по
равно мъже и жени, с бели коси и сбръчкани лица, които изглеждаха съвсем малко по-млади
от мумиите. Те целуваха ръка на мадам Фошар и се нареждаха в кръг около подиума.
- Вече познавате тези хора - каза Расин, - срещнахте ги на маскения ми бал. Това са
наследниците на старите фамилии от оръжейния бизнес.
- В костюми изглеждаха по-добре.
- Времето не прощава никому, но днес те ще се превърнат в елита, който ще управлява
света заедно с мен. Марсел пък ще ръководи частната ни армия.
Остин се засмя. Новодошлите се обърнаха изумено.
- За това ли е цялата работа? Световно господство?
Расин го изгледа като разгневена Медуза.
- Смешно ли го намирате?
- Не сте първите мегаломани, на които им се иска да превземат света. Хитлер и Чингиз Хан
отдавна са ви изпреварили. Но единственото, което са постигнали, е да пролеят много кръв,
нищо повече.
Расин си възвърна самообладанието.
- Представете си обаче как би изглеждал светът днес, ако бяха безсмъртни.
- Не като свят, в който повечето хора биха искали да живеят.
- Грешите! Достоевски е бил прав, като е казал, че човечеството винаги ще се стреми да
намира личности, които да боготвори. Когато световният океан се превърне в зеленясало
блато, нас ще ни приветстват като спасители. Не се и съмнявам, че в НАМПД вече знаят за
подводната чума, която се разпространява като рак в океана.
- Горгоновата трева?
- Така ли я наричате? Колоритно название, при това доста точно.
- Проблемът не е известен на населението. Вие как разбрахте за него?
- Колко сте жалък! Аз го създадох. Сам по себе си дългият живот не може да ми даде