Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
дори да си представят безмерното ни могъщество и мъдрост. Аз бях това, което сте вие сега.
Но скоро и вие ще бъдете това, което съм аз сега.
Мадам Фошар свали шлема и последователите й попиваха красотата й с жадни, ненаситни
очи.
- Аз приех последната доза от формулата само преди час. Сега, мои приятели, които сторихте
толкова много за мен, е ваш ред. Вие ще изпиете истинския Философски камък, еликсира на
живота, който мнозина напразно са търсили през вековете!
Жената с подноса започна да обикаля подиума. Нетърпеливи ръце се протягаха към
стъклениците.
Остин чакаше напред да пристъпят Марсел и останалите от охраната. Тогава за кратко
вниманието им щеше да бъде отвлечено от пленниците към прекрасното светло бъдеще,
което ги очаква. Съмняваше се, че дори Марсел би устоял на вълнението. Остин се
приближаваше с едва доловими стъпки към най-близкия пазач. Онзи вече беше омагьосан от
спектакъла на подиума и беше свалил оръжието.
Ето че подадоха стъклениците на Марсел и хората му.
Остин възнамеряваше да скочи върху него и да го събори на земята, а Дзавала да грабне Скай
и двамата да избягат към тунела. Съзнаваше, че това си е чисто самоубийство, но го дължеше
на приятелите си, задето ги въвлече във всичко това. Той даде знак на Джо с очи и се подготви
за скок. В този момент през тълпата се понесе тих шепот.
Допрели стъклениците до устните си, последователите на мадам Фошар бяха вперили очи в
подиума.
Расин вдигна ръка към тънката си шия, сякаш нещо застана на гърлото й. В очите й се четеше
неразбиране. После дланите й попипаха бузите. Кожата й сякаш
се сгърчваше. След секунди стана жълта и сбръчкана, сякаш е поля киселина.
- Какво става? - попита Расин. Тя докосна косата си. Може да беше от светлината, но вместо
златна, сега тя изглеждаше платинено бяла. Подръпна я леко с дългите си, хищнически пръсти,
и в ръката й остана сив кичур. Тя го погледна с ужас. Бръчките по лицето й се умножаваха като
по засъхваща кал. - Кажете ми какво става!
- Тя пак остарява! - прошепна някой, но думите му отекнаха като вик.
Расин се обърна. Очите й губеха блясъка си и хлътваха все по-дълбоко. Ръцете й заприличаха
на сухи съчки, а шлемът натежа в изнемощялата й ръка. Тялото й започна да се сгърбва, сякаш
се смаляваше. Красивото й доскоро лице стана безформено, а мраморната й кожа се покри
със старчески петна. Напомняше на жертва на скоротечна болест.
Най-сетне мадам Фошар проумя какво се случа с нея.
- Не! - опита се да извика тя, но гласът й беше пресипнал. - Неееее!
Краката й вече не можеха да я държат и тя падна на колене, после се захлупи по лице. Запълзя
напред и протегна костеливата си ръка към Остин.
Той не беше безразличен към ужаса й, но именно Расин беше виновна за смъртта и
нещастието на много хора. В погледа му нямаше и капка съжаление. Дамата с косата
трябваше отдавна да я е застигнала.
- Желая ви приятен път към вечността - каза той.
- Откъде знаехте? - изхриптя тя.
- МакЛийн ми каза. Програмирал е формулата така, че всъщност да ускорява състаряването.
Третата доза от еликсира води до състаряване с един век в
рамките само на час.
- МакЛийн... - изсъска тя, потрепери и застина безжизнено.
В последвалата тишина последователите й свалиха стъклениците от устните си и ги пуснаха на
земята.
Една жена изпищя и се спусна към тунела. Марсел и хората му бяха пометени от множеството,
което побягна в паника.
Остин се хвърли върху най-близкия пазач и го повали с дясно кроше. Дзавала грабна Скай за
ръката и тримата се затичаха, пробивайки си път през тълпата.
Марсел видя, че пленниците се опитват да избягат и хладнокръвно започна да стреля. Откосът
мина през цялото множество от бели роби, покосявайки ги като невидим бич Божи, но и
тримата вече бяха успели да се скрият в тунела.
Докато Скай и Дзавала тичаха към стълбите, Остин простреля ключалката, за да я блокира и да
залости вратата, и ги последва. Куршумите звънтяха в металните решетки и заглушаваха
виковете на умиращите.
Остин спря на първото ниво и каза на Джо и Скай да не го чакат. После сви в прохода, водещ
към редовете за зрителите. Марсел и останалите главорези не си губиха времето с вратата, а
намериха по-пряк път - изкачиха се по стената, която отделяше първия ред пейки от арената.
Остин се изкачи до следващото ниво. Дзавала и Скай го чакаха. Извика им да продължават и се