Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
втурна през прохода към следващия ред пейки. Марсел и хората му също бързо напредваха
нагоре, събаряйки мумиите по пътя си.
Злополучният шеф на частната армия вдигна очи и като видя Остин, нареди на хората си да
стрелят.
Остин бързо се скри. Куршумите надупчиха стената над главата му. Марсел щеше да го
настигне след минути. Трябва някак да го спре.
Остин излезе смело напред. Преди Марсел и останалите да се опомнят, той взе един горящ
факел, за-махна с всичка сила и го хвърли напред. Пламъкът описа дъга и избухна в искри,
когато се приземи сред групичка от мумии.
Напоените с борова смола древни останки мигом избухната в пламъци. Огънят се извиси във
въздуха, а ухилените трупове експлодираха като фоейрверки. Целият амфитеатър пламна и
въоръжените мъже се завтекоха надолу, за да спасят кожите си. Марсел обаче не отстъпи.
Продължи да стреля, докато стената от пламъците не го обгърна и автоматът му не замлъкна.
Огънят за секунди обхвана имитацията на Колизеу-ма. Всички редове горяха, а във въздуха се
издигаха черни облаци гъст дим. Настъпи неописуем ад. Остин имаше чувството, че е отворил
вратата на нажежена ковашка пещ. Свел ниско глава, той побягна към стълбите. Димът
лютеше на очите му и той не виждаше почти нищо, докато тичаше към най-горния ред на
амфитеатъра.
Дзавала и Скай го чакаха нетърпеливо в началото на прохода, който водеше към катакомбите.
Тримата се спуснаха по изпълнения с дим тунел, опипвайки стените, докато стигнаха до
пропастта и Моста на въздишките.
Дзавала носеше факел, но той беше на практика безполезен сред черните кълба, излизащи от
тунела. После изобщо угасна. Остин падна на колене и ръце и започна да опипва в мрака пред
себе си. Пръстите
му докоснаха твърда, гладка повърхност и той каза на другите двама да го последват.
Опипвайки ръбовете на каменния мост, те запълзяха по тясната ивица в непрогледна тъмнина.
Горещият вятър, духащ откъм пропастта, този път беше наситен със задушлив пушек. Около тях
се носеха сажди. Кашляйки, тримата бавно и мъчително стигнаха до отсрещната страна.
Връщането през катакомбите беше същински кошмар. Лабиринтът беше пълен с дим и трудно
се ориентираха по преплетените коридори, но благодарение на факлите, които събраха по
пътя, успяха да стигнат до костницата. На Остин и през ум не му бе минавало, че някой ден ще
се радва да я види. Пътят към двора щеше да ги изведе от замъка, но не беше сигурен, че ще
успее да го намери, затова предпочете да следва прохода към оръжейната.
Надяваше се, че въздухът там ще бъде по-свеж, отколкото в катакомбите, но когато стигнаха
до залата, се оказа, че тя е пълна с гъста мъгла от сив дим. Задушливите пари нахлуваха през
дузината отдушници по стените. Остин си спомни думите на Расин за вентилационната
система на подземния амфитеатър и предположи, че е свързана с венилацията на самия
замък.
Все още се виждаше сравнително ясно и тримата тичешком пресякоха залата. Излязоха през
двойните врати и тръгнаха на прибежки по коридорите, докато стигнаха до галерията с
портрети. Изрисуваният таван беше покрит от гъсти кълба дим, а температурата се
доближаваше до тази в Сахара.
На Остин никак не му харесваше това и постоянно подканяше другите да побързат. Най-после
стигнаха до входната врата и с радост откриха, че е отключена.
Изсокича на двора и поеха въздух с пълни гърди.
През отворената врата в замъка нахлу свеж въздух. Подхранен от кислорода, нажеженият
въздух в галерията с портрети избухна със силен тътен. Пламъците запълзяха по стените,
изпепелявайки маслените портрети на многобройните поколения Фошар.
Из задимения двор тичаха мъжки фигури - охраната на Расин. Всички обаче бяха заети да
спасяват живота си и никой не обърна внимание на Остин и приятелите му. Тримата прекосиха
двата моста и спряха чак при гротескния фонтан, където потопиха глави в хладната вода, за да
отмият саждите от лютящите си очи и да успокоят раздразнените си гърла.
За няколко минути пожарът се разрасна. Докато тримата се отдалечаваха по алеята към
гората, чуха силех грохот, сякаш тектонските плочи се наместваха една спрямо друга. Обърнаха
се и видяха, че огромната сграда беше напълно обгърната от пламъци, с изключение на
кулите, които се издигаха предизвикателно над черните облаци.
После и те се скриха в дима. Чу се втори тътен, още по-силен, последван от приглушен рев. В