Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Трез махна с ръка.
– Не знам за какво говориш…
– И точно това ти е шибаният проблем.
– Просто се обади на палача. Само това имам да ти кажа.
Трез се обърна да си върви и Ай Ем извиси рязко глас:
– Не мога да ти позволя да се върнеш там.
Брат му се закова на място. Погледна през рамо.
– Какво? – изръмжа Ай Ем.
– Просто… Не знам. Предполагам, че не го очаквах.
Време бе да се върне към соса. Яхнията. Какво готвеше всъщност?
Ай Ем повдигна капака на тенджерата, взе лъжицата и бавно започна да бърка. Лично беше направил абсолютно всичко – от пилешкия бульон до торбичките с подправки, които плуваха по повърхността на уханната смес.
– Ай Ем?
– Не ме е грижа дали ще умрат. – Пред очите му парчета морков и кубчета лук се надигнаха в гъстата смес. – Знам, че би трябвало, защото са ми родители, ала мислих върху това и… съжалявам, но ако те могат да бъдат себични, същото важи и за мен. Семейството ми – това сме ти и аз, и бих го избрал пред всеки друг.
– Господи… мисля, че имах нужда да те чуя да го казваш.
Ай Ем му хвърли гневен поглед.
– Съмнявал си се?
Трез се приближи и седна на един от високите столове до плота.
– Има си граници.
Ай Ем се разсмя.
– Не думай.
Отиде до шкафовете вляво, взе две дълбоки купички, след което отвори едно от чекмеджетата и извади няколко супени лъжици. Напълни купичките с яхния и сервира първо на брат си.
Трез я опита и простена.
– Това е невероятно.
Когато я опита, Ай Ем бе принуден да се съгласи, но го запази за себе си. Гордостта беше непривлекателна черта, дори когато беше заслужена.
– Какво ще правиш с Избраницата? – попита вместо това.
Трез сви рамене… мааааааалко прекалено нехайно.
– Нищо.
– Не съм сигурен, че ще се получи така.
Трез се взираше в яхнията.
– Тя е просто още една причина да остана навън. Не че се нуждая от такава.
– Спомена, че си ѝ разказал всичко. Вярно ли е?
Доста време мина, преди Трез да кимне бавно.
– Аха. В общи линии.
– И кое ѝ спести?
Черните очи на Трез се вдигнаха за миг.
– Допълнително?
Ай Ем взе празната му купичка и отиде да я напълни.
– Не ѝ казах колко лошо ще стане тепърва – меко рече Трез, когато получи втората си порция.
– Значи, си излъгал.
Ново дълго мълчание.
– Да.
Защото, след като кралицата се разправеше с родителите им, племето щеше да се заеме с Ай Ем. Той беше следващата пречка в стълбата на принудата, защото Трез и с пръст не можеха да докоснат. Той им трябваше невредим.
Ай Ем кимна.
– Вероятно си постъпил правилно.
37
Лесно е да мислиш за Бог, докато гледаш как слънцето се издига над река Хъдсън.
Седнала на празната тераса в стъклената къща на Асейл, Сола бе зареяла поглед към студената ленива вода. Малки розови и жълти светлинки се гонеха по ледената шир, докато насреща ѝ голямото оранжево кълбо се издигаше бавно над небостъргачите на Колдуел.
Успяла бе да се измъкне от онзи затвор, помисли си тя за стотен път. И каквито и белези да бяха останали в нея, тялото ѝ беше невредимо, умът ѝ работеше както винаги, а безопасността ѝ беше осигурена, поне за близкото бъдеще.
Мисълта ѝ се върна обратно към онези молитви. Не можеше да повярва, че са били изпълнени. Отчаянието я бе накарало да изрече думите, ала всъщност не очакваше някой да я чуе.
Въпросът сега бе… да спази ли своята част от уговорката?
Човече, толкова по-лесно би било, ако някой ангел се бе спуснал от небето, за да я освободи и да я пренесе магически тук. Вместо това тя сама бе свършила мръсната работа, Асейл беше разчистил след нея, а после един от неговите страшни на вид братовчеди бе шофирал в петчасовото им пътуване обратно към нормалността. А, да – да не забравяме и всички онези в медицинското заведение.
Обикновени смъртни, докоснати от божията десница? Или поредица случайни събития, които просто се бяха развили по този начин? Дали спасението ѝ се дължеше на божията намеса… или означаваше точно толкова, колкото и изтеглянето на една топка за бинго вместо друга?
Малка рибарска лодка се появи в реката; самотният пътник, който я управляваше, контролираше скоростта и посоката с мотора в задната част.
Сола придърпа дебелата завивка още по-плътно около себе си и се замисли за всички неща, които беше извършила, връщайки се към времето, когато беше едва на девет-десет години. Обучена от баща си, тя бе започнала с джебчийство, прехвърляйки се с негова помощ към по-сложни кражби. По-късно, след като той влезе в затвора, а двете с баба ѝ дойдоха в Щатите, тя си бе намерила работа на касата в един ресторант и се бе опитала да издържа и двете. Когато това се оказа прекалено трудно, тя бе принудена да се възползва от опита си, за да оцелеят.