Кралят

А после и Ай Ем.

Мисълта, че може да изгуби брат си, беше… дори не бе в състояние да го изрече с думи. Но Ай Ем щеше да е по-добре без него, ако той не успееше да оправи този проблем.

– Учудвам се, че толкова много искаш да спасиш родителите си – нехайно отбеляза С’Екс.

– Майтапиш ли ме? За тях да загубят положението си е по-ужасно от смъртта. Онова, което ми причиниха, съсипа и моя живот, и този на брат ми. Това е моето отмъщение. А и както ти казах, независимо какво ще правите с тях, аз няма да се върна.

Палачът закрачи по терасата, а в развените му одежди се съдържаше обещание за насилие, като пламъците на огнедишащ дракон. След един дълъг миг той сключи ръце зад гърба си и се върна.

Мина известно време, преди най-сетне да проговори, а когато го стори, не гледаше към Трез. Вместо това се взираше в прозорците на апартамента.

– Това място ми харесва.

Трез все така държеше пистолета под брадичката си, но почувства, че го жегва… надежда? Е, определено не нещо чак толкова жизнерадостно, но може би все пак имаше изход.

С’Екс повдигна вежди.

– Три спални, две бани и тоалетна, добра кухня. Много светлина. Ала най-хубавото са леглата… големи.

– Ако това искаш, то е твое.

С’Екс отново погледна към него и Трез усети, че в главата му се върти един и същи израз: „сделка с дявола“.

– Нещо липсва.

– Какво?

– Жени. Искам да ми бъдат водени жени. Ще ти кажа кога. И ще искам по три-четири наведнъж.

– Имаш го. Само ми кажи броя и часа и ще ти ги доведа.

– Колко си сигурен в себе си.

– С какво според теб си изкарвам прехраната?

Очите на С’Екс припламнаха.

– Мислех, че притежаваш клуб.

– Не продавам само алкохол – измърмори Трез.

– Хмм, каква работа. – Палачът се намръщи. – Нека сме наясно – тя може да ми заповяда да се заема с брат ти.

– Тогава ще бъда принуден да те убия.

С’Екс отметна глава назад и се разсмя.

– Ама че самонадеяност.

– Нека бъда съвършено ясен – докоснеш ли Ай Ем и с пръст, аз ще те открия. Последният ти дъх ще бъде мой, а сърцето ти все още ще е топло, когато го изтръгна от гърдите ти и го изям сурово.

– Знаеш ли, истинско чудо е, че с теб не се разбираме по-добре.

Трез протегна свободната си ръка.

– Е, споразумяхме ли се?

– Не бива да забравяме за кралицата – може и да не успея да я убедя. А имай предвид, че ако не приеме, крайният ти срок ще е отминал.

– Тогава ги убий. – Трез издържа черния поглед на С’Екс, без да трепне. – Наистина го мисля.

Екзекуторът наклони глава, сякаш обмисляше предложението от всички страни.

– Да, очевидно е така. Утре по обед ме чакай тук с мостра за проба… а аз ще видя какво мога да направя в Територията.

Преди да си тръгне, С’Екс стисна за миг протегнатата му ръка. А после изчезна, като кошмар, прогонен от завръщането на съзнанието.