Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
И тримата мъже, които се връщаха в къщи по прашния път, бяха мрачни. Ал, навел се над волана, поглеждаше ту пътя, ту арматурното табло, следейки подозрително потрепващата стрелка на амперметъра, показателя на бензиномера, контролната лампа и показателя на термометъра. И той отбелязваше мислено слабите места на колата, отбелязваше някои подозрителни признаци в поведението й. Вслушваше се в скърцането — може би в задния мост не стига маслото; вслушваше се в работата на клапаните. Той държеше ръката си на лоста за скоростите, чувствувайки с дланта си работата на зъбните колела, натискаше педала, проверяваше спирачките. Може би понякога Ал блудствуваше като мартенски котарак, но сега чувствуваше върху себе си голяма отговорност — отговорност за колата, за хода и състоянието й. Ако нещо се развали, ще бъде по негова вина и макар никой да не му каже нито дума, всички, и най-вече самият Ал, ще знаят, че вината е негова. И той проверяваше колата, следеше я, вслушваше се в нея. Лицето му беше сериозно, изразяващо съзнанието му за отговорност. И всеки го уважаваше, уважаваше и отговорността му. Дори главата на семейството, бащата, не се срамуваше да подържи френския ключ и да изпълнява нарежданията на Ал.
Те се връщаха в къщи уморени. Рути и Уинфийлд се бяха изморили от уличния шум, от хорската тълпа, от това да молят баща си да им купи бонбони; те се бяха изморили от възторга, който бе предизвикал у тях чичо Джон, пъхайки им тайно в джобовете дъвка.
И мъжете, седнали в кабината, бяха изморени, ядосани и тъжни, защото бяха успели да получат за цялото си имущество от къщата само осемнадесет долара: за конете, за каруцата, за инвентара и за покъщнината. Осемнадесет долара. Те се караха с купувача, спориха, но всичката им разпаленост веднага се изпари, когато купувачът изведнъж загуби интерес към сделката и заяви, че не му трябва нищо, на каквато и да било цена. Тогава те се почувствуваха победени, предадоха се и получиха два долара по-малко, отколкото той им предлагаше отначало. И сега пътуваха уморени и изплашени, защото бяха се сблъскали с такъв ред на нещата, който никак не можеше да се побере в главите им, и този ред на нещата ги бе победил. Те знаеха, че впрягът и каруцата струват много повече. Знаеха, че купувачите ще получат за тях много по-голяма сума — но как да направят това сами, оставаше загадка. Тайнствата на търговията бяха за тях неразгадаеми.
Ал, който откъсна очи от пътя и погледна арматурното табло, рече:
— Този човек не е тукашен. Говори по-иначе. И е облечен също по-иначе, не както в нашия край.
Бащата поясни:
— В един железарски магазин срещнах един-двама познати. Казват, че тук се промъкнали много такива, които купуват от нас всичко, докарано за продажба преди заминаването. Голяма печалба си изкарвали. Какво можеш да направиш с такива мошеници? Трябваше и Томи да дойде с нас. Може би щеше да успее да продаде нещата по-скъпо.
Джон рече:
— Но този не искаше нищо да вземе. Трябваше да мъкнем нещата обратно.
— И това ми обясниха — обади се пак бащата. — Казват, че купувачите правели винаги така. За да ни уплашат. Просто не знаехме как трябва да постъпим в случая. Ех, майка ви ще се разочарова много. Ще се ядоса и разочарова.
Ал каза:
— Татко, а кога смяташ да заминем?
— Не знам. Ще поговорим довечера и ще решим. Добре, че Том се върна. Много се радвам, Том е такъв юначага.
Ал рече:
— Татко, едни говореха за Том и казаха, че е дал декларация. Това значело, че не може да напуска щата, а ако го напуснел, щели да го хванат и да го пратят обратно в затвора за още три години.
Бащата го погледна сепнато.
— Така ли казаха? Изглежда, знаят, щом говорят. Или може би само са дрънкали?
— Не знам — отвърна Ал. — Те си говореха, а аз не се обадих, че Том е мой брат. Просто стоях и ги слушах.
Бащата каза:
— Господи, дано това не е вярно! Том толкова ни е нужен. Ще го попитам за това. Малко ли ни са грижите, че и такова нещо да ни дойде до главата! Дано не е вярно. Трябва да си поговорим за това откровено.
Чичо Джон рече:
— Том сигурно ще знае.
Всички млъкнаха. Камионът с грохот подскачаше по пътя. Моторът бръмчеше, подрънкваше от време, на време, спирачните лостове звънтяха. Колелата скърцаха като дървени, от една пукнатина на капачката на радиатора се виеше тънка струйка пара. Камионът вдигаше въртящ се стълб червен прах. Той преодоля последното възвишение, когато слънцето се бе скрило наполовина зад хоризонта, и пристигна в къщи, когато то се скри напълно. Спирачките изскърцаха и този звук се запечати в мозъка на Ал: спирачните ленти отидоха по дяволите!