Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Днеска у нас дойде една дама, мис Дорит — избоботи Плорниш, — и с нея още една друга, ама такава кавгаджийка не бях виждал! Ах, майчице, как страшно се караше само!
Отначало кроткият Плорниш просто не можеше да откъсне ума си от лелята на мистър Ф.
— Защото — обясни той, за да се оправдае, — ако щете, вярвайте, ама по-вкиснат човек от нея не съм виждал.
Най-сетне с големи усилия той съумя да се съсредоточи достатъчно, за да каже:
— Ама тя сега не е нито там, нито тука. Другата дама, тя е пък дъщеря на мистър Казби; а пък ако мистър Казби не е богат колкото му се иска, за това Панкс не му е крив. Защото, колкото до Панкс, той се старае, хем много се старае, старае се наистина!
Както обикновено, думите на мистър Плорниш прозвучаха твърде неясно, но затова пък категорично.
— А онова, за което дойде у дома — продължи той, — беше да извести, че ако мис Дорит иска да се обади на тази картичка — това тук е къщата на мистър Казби, а кантората на мистър Панкс е от задната страна, където той здравата опъва, — тя ще я вземе на работа. Каза нарочно, че била стара и добра приятелка на мистър Кленъм и се надявала да стане добра приятелка и на неговата приятелка. Това й бяха думите. Понеже искаше да знае дали мис Дорит ще може да отиде утре сутрин, аз й казах, че ще ви срещна, мис, и ще попитам и се отбих тук тази вечер да кажете „да“, или ако пък сте заета утре, кога.
— Мога да отида утре сутрин, благодаря ви — каза малката Дорит. — Много мило от ваша страна, но вие сте били всякога такъв.
Мистър Плорниш скромно отрече достойнствата си и отвори вратата, за да я пропусне вътре, а сам той я последва, като толкова старателно си даваше вид на човек, който изобщо не е напущал стаята, че баща й, без да е особено нащрек, непременно би трябвало да го забележи. Но в своята вежлива разсеяност той изобщо не му обърна внимание. След краткия разговор, в който обърка предишните си задължения на колежанин с настоящото привилегировано положение на скромен приятел от свободния свят, превърнал се отново в прост мазач, мистър Плорниш се сбогува; ала преди да напусне тъмницата, той обиколи из двора и спря да погледа една игра на кегли със смесените чувства на някогашен затворник, който си има скритите причини да смята, че му е писано рано или късно да се върне отново тук.
Рано на другата сутрин малката Дорит, след като остави Меги да пази дома, пое към шатъра на Патриарха. Мина през Железния мост, въпреки че за това плати едно пени, и тази част от пътя си извървя по-бавно, отколкото останалия път. В осем без пет минути ръката й се пресягаше към патриаршеското чукче, което беше толкова високо, че едва го достигна.
Тя подаде визитната картичка на мисис Финчинг на младата жена, която й отвори, а младата жена й каза, че „мис Флора“ — връщайки се в родителския дом, Флора бе приела отново и името, с което бе живяла тук, — „мис Флора“ още не била излязла от спалнята си, но ако обичала, можела да я почака в нейната всекидневна. Тя влезе във всекидневната на мис Флора и там намери масата за закуска, наредена за двама, а на нея сложена една табла със закуска за един. Младата жена, след като изчезна за кратко време, появи се отново и й каза, ако обичала да седне край огъня, да си свалела шапката и да се чувствувала у дома си. Но малката Дорит, понеже беше срамежлива и не бе свикнала да се чувствува у дома си в подобни обстоятелства, не знаеше как да стори това; затова тя все още стоеше до вратата с шапка на главата, когато след половин час, забързана, пристигна Флора.
Флора бе изпълнена с такива съжаления, загдето я е карала да чака, и, мили божке, защо стои там на студеното, когато тя очаквала да я намери пред огнището, зачетена във вестника, нима това разсеяно момиче не й предало нейното съобщение, как е останала тъй дълго с шапка на глава, о, нека, за бога, позволи самата тя да й я снеме! Докато я снемаше, изпълнена с дълбоко добродушие, Флора така се изненада, като видя лицето, което се разкри, че възкликна:
— О, какво добро, малко същество сте била, мила моя! — и с искрено възхищение притисна лицето й между ръцете си.
И думите, и действието бяха съвсем спонтанни. Малката Дорит едва свари да осъзнае тяхната сърдечност, защото Флора се втурна към масата, изпълнена с енергия, и презглава се хвърли да приказва:
— О, колко ме е яд че тъкмо тази сутрин се случи да не се събудя навреме защото имах и намерението и желаех да съм готова и да ви посрещна когато влизате и да ви кажа че всеки който интересува Артър Кленъм дори наполовина по-малко отколкото го интересувате вие, интересува и мене и да ви окажа най-сърдечен прием и толкова се радвах, а те да не ме събудят и аз си хъркам ако се знаеше самата истина и ако не обичате нито студено пиле нито гореща шунка защото много хора не обичат така поне си мисля освен евреите, но те пък си я ядат от най-религиозни съображения, които ние сме длъжни да уважаваме, макар че да ви кажа не разбирам защо пък да забравят тези си съображения, когато ми продават стоки лошо качество за първо които не си струват парите много ще съм нещастна — каза Флора.