Пражкото гробище

— Нещата се променят, капитане — отвърнал му Ебютерн. — Виждате ли, до не много отдавна евреите бяха просто нещастници, които живееха в гета, както е все още в Русия или в Рим, или пък бяха банкери, както е у нас. Бедните евреи се занимаваха с лихварство и медицина, но забогателите финансираха двора и забогатяваха благодарение на дълговете на краля, като му намираха пари за неговите войни. В този смисъл винаги бяха на страната на властта и не се месеха в политиката. И понеже се интересуваха от финансовите дела, не се занимаваха с промишленост. После се случи нещо, за което и ние си дадохме сметка със закъснение. След Революцията държавите имаха нужда от финансиране в по-голям обем, отколкото можеха да им осигурят евреите, и постепенно евреите изгубиха монополната си позиция в банките. А междувременно малко по малко, и си даваме сметка за това едва сега, революцията донесе равенството между всички граждани. Ама оставете евреите бедняци в гетата, евреите навлязоха и в буржоазията, и то не само в едрата буржоазия на капиталистите, а също и в дребната буржоазия на различните професии, на държавния апарат и на армията. Знаете ли колко офицери евреи постъпват в армията всеки ден? И да беше само армията: евреите постепенно се промъкнаха в подривната дейност на анархистите и комунистите. Ако в началото революционните сноби бяха настроени антиеврейски, понеже се бореха против капитализма, а евреите в крайна сметка се оказваха съюзници на правителството, сега е модно да си опозиционен евреин. Защото кой беше този Маркс, за когото говорят толкова много нашите революционери? Един обеднял буржоа, който живееше на гърба на жена си аристократка. И не можем да забравим, че цялото висше образование е в техни ръце, от Колежа до Екол дез Отз Етюд, държат в ръцете си всички театри в Париж и голяма част от вестниците, вижте само „Льо Журнал де Деба“, който е официалният орган на висшите банкови среди.