Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Истинска приказка! — изкикоти се Жозефин, която все повече харесваше компанията на този мъж.
Всичко, което той казваше, я разсмиваше. Вече не се чувстваше толкова не на мястото си.
— И това не е всичко! — продължи той след кратка пауза, за да създаде известно напрежение. — Впрочем питам се дали си заслужава да ви разказвам цялата история. Заслужавате ли да ви се доверя?
— Заклевам се да запазя тайната, ако ли не, да горя в ада… Впрочем не виждам нищо, което да представлява някакъв интерес за някои от моите познати.
— Така си е… Вие не се срещате с никого, не излизате никъде, освен да отидете на църква. С дълъг шарф на главата и увита около китката броеница.
— Почти познахте — отвърна Жозефин, разсмивайки се.
Засмя се съвсем по детски. И изведнъж засия. Сякаш бе попаднала в светлините на прожектор. Смехът отприщи някаква скрита енергия, очите й заблестяха, тя цялата разцъфна.
— Би трябвало да се смеете по-често — заяви Гастон Серюрие със сериозен вид.
В този миг Жозефин долови връзката, която се създаваше помежду им. Нежно разбирателство. Все едно че той целомъдрено е докоснал с устни клепачите й, а тя безмълвно е приела целувката. Бяха се договорили. Тя приемаше недодяланата му щедрост, той бе трогнат от безхитростната й невинност. Той я объркваше, разсмиваше я, тя го учудваше, разнежваше го. Ще станем добри приятели, реши тя, отбелязвайки дългия му правилен нос, загорелия тен, черната като на испанец коса, прошарена с бели нишки… За пръв път се вглеждаше в лицето му.
— И така, да продължа. Прекрасна сватба… Чудесен апартамент, подарък от нейните родители, очарователен малък замък в Бретан, и той собственост на нейното семейство. С две думи, чудесен старт в живота. Много скоро той се постарал да й направи деца, две красиви деца и… повече не се докоснал до нея. Тя не се изненадала особено, решила, че това е общоприето за семейните двойки. След години, един ден, били на ски, тя забравила плетената си шапка в хотелската стая — в тяхната стая — и връщайки се, попаднала на съпруга си… в леглото с… един приятел. Най-добрият му приятел. Във вихъра на удоволствието. Изпаднала в шок. Оттогава е на успокоителни и не пуска ръката на мъжа, който я предал. И точно тук историята става интересна… той се превърнал в най-добрия съпруг на света. Внимателен, грижовен, нежен, търпелив. Може дори да се каже, че след този миг, в който илюзията била разбита на пух и прах, те създали най-сетне истинска семейна двойка… Учудващо, а?
— Наистина…
Любовта е пълна с изненади. Филип твърди, че ме обича, а спи с друга, която вечер оставя часовника си на нощното шкафче, влиза в банята да си вземе душ и се гушва в него, за да се приспи…
— Тази история е една от многото. Нито един от присъстващите, повтарям, нито един не живее така, както твърди и го афишира, всички мамят и лъжат. Някои са по-дръзки и я карат направо през просото, други са по леките забежки. Обаче всички без изключение излизат от правия път, който твърдят, че следват. Но вие, Жозефин, вие сте различна… Вие сте странна жена.
Той постави ръка на коляното на Жозефин и тя пламна от смущение. Той го забеляза и я прегърна през раменете, за да я обърка окончателно.
Жестът привлече погледа на стоящата наблизо Беранжер Клавер. Хлапетата бяха пуснали еклери да плуват в кана с портокалов сок — недопустимо прегрешение в разрез с установения регламент.
Тя тъкмо се готвеше да отнесе каната в кухнята, когато улови с поглед прегръдката на Серюрие.
Какво толкова изключително има в тази Жозефин? Филип Дюпен, италианецът медиевист, сега и Серюрие? Всичките ли ще ги отмъкне, какво си въобразява тая — раздразнено се питаше тя, блъскайки кухненската врата.
Налетя на един от филипинците, който едва не падна, за малко да изпусне подноса, който крепеше, сложи ръка на един от котлоните на печката, извика, успя да запази равновесие и инцидентът приключи без строшена посуда. Беранжер сви презрително рамене, как е възможно човек да е толкова дребен, изобщо не се забелязва под таблата, възмути се тя и отново се върна на темата, която не й даваше мира: Жозефин Кортес. Явно ги лови с вида си на плаха девица. Накъде е тръгнал светът, ако вече се изисква да полагаш обет за целомъдрие!
Нахока една от наетите за вечерта сервитьорки, която подреждаше едно по едно малки портокалчета в една чиния.