Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Най-лошото последствие от хаоса обаче беше следното: всички очи бяха обърнати на юг и никой не гледаше на север, към реката.
Тъмнината, дъждът и облаците бяха прикрили армиите на бараксите извънредно ефективно; те бяха послужили по същия начин и на неголемия отряд войници, успели да преминат Зан и да се изкачат по стръмния склон на хълма чак до малката порта горе. Когато стигнаха там, се разпръснаха покрай стената. Мъжете, които охраняваха северната стена, не бяха отслабили своята бдителност, ала при настоящите условия бе невъзможно да се види нещо, пък и суматохата, предизвикана от грохота на топовете и експлодиращите снаряди, бе хвърлила по-лабилните войници в паника. Заповедта на командира на стражата да се изстреля сигнална ракета от северната част на града се изгуби нейде по трасето, и докато той очакваше отговора, който така и не дойде, бедата ги връхлетя.
Малката порта на върха на хълма се охраняваше от четирима войници. Тя бе изключително здрава и масивна, беше изработена от дебело дърво и обкована със стоманени листове. Самият наклон на хълма под нея, както и каменните стъпала, започващи от доковете долу, обричаха на неуспех всеки опит да бъде превзета. Противниците нямаше как да не използват стръмното и тясно стълбище, понеже обраслият с трева склон от двете му страни беше прекалено стръмен и хлъзгав, особено пък в такова дъждовно време. Дори и нападателите да успееха да достигнат до стените, неравният терен щеше да ги принуди да стоят плътно до тях, което пък означаваше, че защитниците можеха преспокойно да ги залеят с вряща смола, докато ентусиастите се опитваха да разбият портата с подръчни приспособления. Разстоянието между ръба на склона и портата бе крайно недостатъчно, за да позволи ефективната употреба на таран.
Гири стоеше в осветеното преддверие в компанията на тримата си дежурни колеги и слушаше как топовната канонада разрушава неговия град. Той бе професионален войник, макар и да нямаше необходимия за тази работа темперамент. Не обичаше нито боевете, нито събиранията, на които се веселяха другите войници. Гири винаги гледаше така да нагласи нещата, че да го пратят на възможно най-безопасното за живота му място. Сега си мислеше, че е извадил голям късмет — едва ли в Зила имаше по-сигурно място от малката порта в северната стена.
Започна да подозира, че нещо не е наред, едва когато главата му започна да пулсира. В началото нямаше нищо обезпокоително — само едва доловима, тъпа болка, която навярно щеше да отшуми след минута. Ала ето че вместо да намалее, тя започна да се увеличава. Войникът се намръщи, а дясното му око замига трескаво; имаше чувството, че главата му ще се пръсне.
— Какво ти става? Да не би да ти е зле? — попита го един от другите стражи.
„Зле“ беше доста слаба дума. Агонията му изведнъж стана непоносима. Той затърка инстинктивно дясното си око, опитвайки се да докосне мястото, което буквално го изгаряше, ала то се намираше дълбоко в главата му, сякаш някакво зверче се бе напъхало в черепа му. Дойде ред и на един от стражите да се намръщи — обаче не на Григи, а заради нещо друго, сякаш внезапно му бе хрумнала мисъл, която бе твърде важна, за да бъде пренебрегната.
Сега вече лицата на всички бяха възприели това изражение — странна смесица от любопитство и съсредоточеност. Тогава стражът, който го беше попитал как се чувства, изведнъж се обърна към него, докато измъкваше меча си от ножницата.
— Ти не ни съдействаш, Гири — каза той.
Очите на Гири се разшириха от ужас и той изведнъж разбра всичко.
— Не! Спрете! Богове! Вещер! Имат Вещер пред сте…
Острието се вряза в гърдите му, преди да успее да довърши.
Един от тримата оцелели стражи, чиито съзнания не бяха толкова неподатливи към въздействие от страна на Чаросплетниците, изгаси фенерите и започна да отключва портата. Когато всички резета и ключалки изщракаха, я отвориха за дъжда и тъмнината отвън. От мрака изплува зловеща Маска, изработена от злато, сребро и бронз, а зад прегърбената фигура чакаха десетки забулени с черни брезентови покривала войници, оголили мечовете си. Те веднага се втурнаха вътре и заклаха на часа нещастните марионетки, след което се изгубиха във вътрешността на Зила.