Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Ръководителят на Айс Маракса обаче изобщо не бе взел думите му под внимание. Той продължаваше да вярва — както беше вярвал винаги, — че войските на империята щяха само да стоят пред стените на Зила и да чакат. Че щяха да си губят времето с разни дипломатически ходове, залагайки на това, че бунтовниците щяха да се отегчат и демобилизират с течение на времето, след което щяха да се обърнат към самите жители на обсадения град, засипвайки ги с щедри предложения в усилията си да инициират вътрешен преврат. И едва в краен случай щяха да се опитат да щурмуват стените, ала това хич нямаше да е лесна работа, като се имаше предвид стръмния склон на хълма, където се издигаше Зила. Кседжен си мислеше, че имперските сили де факто бяха с вързани ръце — те едва ли биха искали да причинят щети на един от най-древните градове в Сарамир, а и самият Кръвен Император едва ли би одобрил избиването на голям брой селяни и дюкянджии, повечето от които (както се смяташе) бяха заставени насила да участват в метежа.
Ако Кседжен изобщо умееше нещо, това бе да манипулира хората, да ги вдъхновява и да посява в тях семената на съмнението. Той възнамеряваше да използва времето на обсадата за целите на организацията си — искаше му се да разпространи доктрината на Айс Маракса сред всички жители на града, да осмисли живота им, да им даде нещо, в което да повярват. А след като те прегърнеха идеите му, след като повярваха в неземния характер на Престолонаследничката, вече щяха да бъдат несъкрушими. Трябваше да пазят силите си за гражданската война, която рано или късно щеше да избухне.
Кседжен възприемаше нещата само от своята гледна точка и предполагаше, — за съжаление — че всеки образован човек би мислил така. В крайна сметка, разумът си беше разум, нали така? Той си въобразяваше, че обсадата на Зила ще се окаже всъщност една битка на волята — сблъсък между волята на благородниците отвън и неговата собствена воля — в която щеше да надделее той. Ала ето че беше сбъркал.
Баккара, Кседжен и Мишани се спуснаха тичешком по стълбището на крепостта, което се беше пропукало на две места от могъщите експлозии. Когато стигнаха до подножието на стълбите, опитният воин се обърна към стражите, които ги охраняваха. Те бяха професионални войници и едва ли щяха да напуснат поста си, независимо от царящия навред хаос.
— Съберете повече мъже! — извика им Баккара. — Рано или късно тези хора ще вземат да си помислят, че единственото безопасно място в Зила е крепостта и ще поискат да влязат. Вие ще трябва да им попречите. Не искаме да си търсят убежище; искаме да се бият!
Началникът на стражата му отдаде чест, потупвайки гърдите си с длан, след което се зае да дава нареждания. Баккара не остана да провери как се изпълнява заповедта му. Вместо това се насочи към южната стена, където звуците от развихрилата се битка раздираха нощта.
Тези от привържениците на Айс Маракса, които имаха опит във военните дела, знаеха, че превръщането на занаятчиите и селяните в ефективна военна сила ще се окаже доста трудна задача. Бойната тактика на бараксите явно целеше да предизвика смут и объркване сред редиците на бунтовниците, ала дори те не бяха очаквали такава забележителна суматоха. Мортирите запращаха смъртоносния си товар към града без никаква конкретна цел; където и да падаха снарядите им, все причиняваха сериозни поражения. Бранителите на Зила се бяха готвили за битка, ала това не беше битка, а касапница.
Или поне така изглеждаше. Всъщност, както Баккара прекрасно знаеше, жертвите бяха доста по-малко от видимото ниво на разруха. Очевидно намерението на атакуващите беше да всеят паника в сърцата на бунтовниците, като създадат впечатление за разгром. Всъщност дъждът бе попречил на разпространението на повечето пожари, а външните стени на Зила бяха все така здрави и непокътнати, каквито са били винаги. Защитниците на града обаче виждаха само горящите си домове и паникьосаните хора, които бягаха по осеяните с каменни отломки улици, поради което мнозина от тях напускаха поста си, за да се опитат да спасят любимите си хора от опасността.
На хората на Баккара им отне доста време, докато приведат в готовност топовете на Зила, ала след като сториха това, дойде ред и на войската на нападателите да бъде засипана с дъжд от гюлета. Небосводът бе озарен от пламтящи ракети, по които бунтовниците се ориентираха в непрогледната тъма, обсипвайки със стрели, куршуми и снаряди газещите из калта имперски войници. Усилията на бранителите не останаха без резултат — по фланговете на настъпващата армия паднаха доста жертви, макар и ядката на всеки отряд да остана незасегната. Взводовете продължаваха своето настъпление, а зад тях проскърцваха огромните стенобойни машини, които се поклащаха като гигантски чудовища в мрака.