Нишката на покварата

— Последвайте ме! — извика, а челюстта му трепереше.

Те забързаха по мрачните, стръмни улички на Зила. Високите сгради надвисваха застрашително над тях, докато тичаха по хлъзгавия калдъръм, осеян с горящи отломки. Покрай тях бягаха изплашени хора, някои от които разпознаха Кседжен и започнаха да го умоляват пламенно, сякаш той можеше да сложи край на кошмара. Водачът на Айс Маракса им каза да се качат на стената и да се бият, ако изобщо им е останала някаква гордост. Тогава те го изгледаха изненадано и продължиха по пътя си. Бе повече от ясно, че положението е безнадеждно.

Аналитичната част от съзнанието на Мишани продължаваше да изучава съсредоточено Кседжен, въпреки пелената на страха, която се бе спуснала над разсъдъка й. Чернокосият мъж бе разярен от потока на събитията, предаден от слабостта на гражданите и от самия Баккара; ала при все това продължаваше сляпо да вярва, че колкото и безнадеждно да изглеждаше положението, стените на Зила щяха да издържат. Той изругаваше ядно всеки път, когато виждаше как мъжете извеждат близките си далеч от горящите сгради — според него единственият начин да помогнат на семействата си беше не като се крият, а като се бият за града, който трябваше да защитават.

Тогава той разбра, че вярата му в каузата на Айс Маракса го беше заслепила — и ако тази нощ загубеха, това щеше да е именно поради тази причина. Неговата организация криеше опасности не само за Империята, но и за Либера Драмач. Заелис знаеше това от самото начало. Те представляваха един трън в окото, а действията им бяха лишени от предпазливост и често пъти надхвърляха ограничените им възможности. Имаха късмет, че се намираха точно в този град, когато назря моментът да се свали досегашният некомпетентен управник, ала не разполагаха с достатъчно ресурси, за да го управляват, да не говорим пък да издържат атаките на двама опитни баракси и десетки калени в сраженията пълководци.

Мишани трескаво търсеше начин да разплете бъркотията в своя полза, ала събитията се развиваха с главоломна бързина. Къде беше Зан? Дали бе предпочел да игнорира съобщението й? Богове, нима не разбираше колко важна беше тя за него? Ако преживееше тази нощ, каза си девойката, навярно щеше да успее да се измъкне жива от града. Стига само да преживееше нощта.

Изведнъж снаряд от мортира удари съседната сграда, в резултат на което цялата фасада се сгромоляса на улицата сред оглушителен рев. Мишани бе спасена единствено благодарение на светкавичната реакция на Кседжен. Той видя какво ще се случи секунда преди експлозията и се шмугна във входа на постройката отсреща, завличайки младата жена със себе си. В следващия миг мощната взривна вълна я запрати във вътрешността на сградата, където бяха потърсили убежище, и благородничката усети как гърбът й се врязва в някаква стена. Тя се строполи на земята, полузадушена от облаците прахоляк, вдигнали се във въздуха, и насълзените й очи едва можаха да различат силуета на Кседжен, проснал се пред нея. Девойката си даде сметка, че се е отървала от смъртта само на косъм, но в същия миг чу как нещо се пропуква над главата й и осъзна, че животът й продължаваше да бъде в опасност. Стомахът й се сви на болезнен възел и тя изтръпна от ужас, когато последната от гредите се разцепи, след което таванът рухна с трясък върху нея.