Нишката на покварата

— Трябва да тръгваме. Веднага — му каза Асара с твърд глас. Силуетът й се сливаше със сенките, а в очите й горяха странни пламъчета. — Това място е прекалено опасно. Ще поемем по пътища, които може и да ни забавят, но поне няма да бъдат толкова натоварени. Трябва да изпълниш дълга си към сестра си.

Реки се надигна с неохота; Асара също се изправи. Очите му пареха, а носът му течеше. Той го изтри засрамено с опакото на китката си.

— Могат да те екзекутират, ако те хванат — прошепна той.

— Зная — отвърна девойката. — Ще направя така, че да не ни хванат.

Той подсмръкна шумно.

— Не трябва да си тук.

— Обаче съм.

— Защо? — попита отново, понеже се сети, че тя не му беше отговорила както трябва първия път.

Жената го целуна нежно по устните.

— Ще трябва да си отговориш сам на този въпрос.

Изведоха конете навън. Там ги чакаха и жребците, които беше взела Асара. Докато яздеха в нощта, красавицата си каза, че по-късно щеше да му съобщи за самоубийството на сестра му. Сега бе достатъчно да го изведе в безопасност и да го пази по време на дългия преход на югоизток към владенията на баща му. Щеше да се увери, че Реки е връчил косата на Лараня в ръцете на баракс Горен. Щеше да се увери, че той е започнал гражданската война, която трябваше да се разрази.

Докато яздеха през полята и мочурищата, очите на Асара бяха безизразни. Мислеше си за убийството на Императрицата.

Първоначално нямаше намерение да убива Лараня. Всъщност бе изпратена от Кайлин, за да държи под око събитията около императорското семейство, защото новините за безумието на Мос бяха стигнали до Аления орден и високата жена с яката от гарванови пера бе убедена, че нещо ще се случи — ето защо искаше Асара да е там, за да може да се справи с проблема. Красавицата бе дошла в Императорската цитадела едва няколко дни преди скандала между Мос и неговата съпруга.