Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Тъкмо бяха стигнали до южния край на големия кръгъл площад, където се издигаше крепостта, когато мъжете, тичащи най-отпред, изведнъж се заковаха на място. Врявата внезапно заглъхна и сред редиците на привържениците на Айс Маракса се възцари мъртвешка тишина, която обгърна дори и тези най-отзад, които не можеха да видят каква бе причината за ненадейното спиране.
Строени пред тях, в подножието на крепостта, ги очакваха повече от хиляда мъже; двойно повече от хората, които Баккара бе успял да мобилизира.
Опитният ветеран си пое дълбоко дъх, опитвайки се да прецени степента на проблема, който ги очакваше. Сред войниците на четирите рода се виждаха селяни от близките околности, както и жители на Зила, които очевидно горяха от нетърпение да откупят своя живот, помагайки на нашествениците. Опита се да изпита отвращение от постъпката им, ала не можа. В момента тя му изглеждаше толкова незначителна.
Над тях, на стълбите, водещи към крепостта, зърна лъскавата Маска на Чаросплетник, която се открояваше на фона на парцаливата му роба с безумието, което излъчваше. Беше повече от ясно, че крепостта е превзета.
Мъжете зад гърба му взеха да си шепнат уплашено. Самата мисъл да се изправят срещу Чаросплетник бе достатъчна, за да ги накара да се разтреперят. В същото време вражеските войници, прехвърлили се през южната стена, се приближаваха все по-близо и всеки момент щяха да ги изненадат откъм гърба им. Баккара усещаше, че трябва да действа веднага, ако не искаше да изгуби хората си.
Ако бъдеха пленени, щяха да умрат със сигурност. Беше сигурен в това — знаеше го от позицията на човек, преминал през десетки битки. Също така знаеше, че имаше и по-ужасни неща от смъртта.
— Айс Маракса! — извика той, а гласът му се понесе над тълпата. Звучеше като нечий чужд глас, произнасящ нечии чужди думи. — За Лусия! За Лусия!
С тези думи той вдигна високо меча си и нададе могъщ рев, а мъжете около него направиха същото. Мимолетната им слабост отлетя, когато чуха името на Престолонаследничката, и то им напомни за вярата, която ги беше довела тук. Гърдите на Баккара бяха преизпълнени от някакво божествено чувство на еуфория, което не можеше да опише, и той замахна с меча си, посочвайки неприятеля, който ги очакваше — и чието превъзходство по отношение на оръжията и числеността беше безспорно.
— Атака! — изрева Баккара.
Изгърмяха пушки и последните оцелели привърженици на Айс Маракса извадиха мечовете си от ножниците, докато се носеха към смъртта, която ги чакаше. В тези последни мигове Баккара най-накрая почувства какво означаваше да бъде водач.
Двадесет и седма глава
Когато окото на Нуку изплува над източния хоризонт, пред погледа му изникна една доста по-различна Зила.
Бушуващият Суранануи в Тчом Рин, породен от яростта на смъртоносната богиня на пустинята от смъртта на Императрицата, вече бе утихнал, оставяйки след себе си кристално ясна утрин. Такава беше сутринта и в Зила — в небето нямаше нито едно облаче и слънчевите лъчи озаряваха почернелите, продънени покриви, полусрутените сгради и дебелите стълбове гъст черен дим, издигащи се към небето. Градът изглеждаше като сянка на някогашното си величие и тези негови жители, които сега вървяха по улиците му, бяха едновременно засрамени и ужасени от последствията на импулсивния си бунт.
Процесът по възстановяването на реда и раздаването на правосъдие нямаше да бъде кратък. Зила се бе опълчила срещу империята и сега трябваше да послужи за назидание. В края на краищата, това си беше провал на Кседжен и Айс Маракса. Той не беше успял да прецени реално ситуацията, подценявайки безмилостната решимост на бараксите да направят всичко, за да запазят съществуващото статукво. Задаваше се глад, а обществото се намираше на ръба на безредиците. При подобен вътрешнополитически климат всеки опит за опълчване срещу системата трябваше да бъде наказван колкото е възможно по-сурово. Селяните трябваше да разберат, че бунтовете им нямаше да доведат до нищо. Ето защо благородните семейства бяха нападнали Зила с армия, многократно надхвърляща очакванията на Кседжен и разбунтувалите се граждани, без изобщо да ги е грижа за неприкосновеността на цивилното население или щетите, които можеха да нанесат на един от най-важните градове в Сарамир. Ако те не бяха успели да пробият отбраната, щяха да сравнят селището със земята с гюлетата и снарядите си.
Всеки опит за бунт щеше да бъде наказан най-жестоко. Империята бе неприкосновена. Жителите на Зила вече бяха научили урока си, но щяха да продължат да затвърдяват знанията си през следващите няколко седмици. Метежът им щеше да послужи за назидание.