Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Ричард ми изпраща писмо веднага щом успява да повери докладите си в ръцете на капитана на един кораб. Пише до съвета на краля — нарочно не се обръща към лорд-протектора — за да съобщи, че е невъзможно войниците да бъдат командвани без надници. Без пари от хазната, търговците от Кале са принудени да плащат за собствената си защита: тамошният гарнизон смята себе си за почти независим от Англия. Ричард иска от членовете на съвета заповеди, но изтъква, че единствено той и лорд Уелс очакват заповеди. Всички останали — големият гарнизон, войниците, моряците в пристанището, търговците и гражданите — вземат закона в собствените си ръце. На мен съобщава, че никой в града не приема върховенството на Йоркския херцог, никой не знае какво да вярва за краля, и ме пита дали мисля, че има вероятност Едмънд Боуфорт да излезе от Тауър и да си възвърне властта? В самия край на писмото той ми пише, че ме обича и му липсвам. „Броя дните“, пише той.
Сърцето ми страда без теб, любима моя. Веднага щам мога да предам този гарнизон на нов командир, ще се прибера вкъщи при теб, но наистина смятам, че ако не съм тук сега, градът ще падне в ръцете на французите, които знаят много добре в какво тежко положение се намираме. Изпълнявам възможно най-добре дълга си към бедния крал и към нашата бедна страна, както, зная, го правиш и ти. Но се кълна, че когато се прибера у дома този път, вече няма да се отделя от теб.
Замъкът Уиндзор
Зимата на 1454 г.
Херцогът на Йорк, твърдо решен да наложи господството си над Кале и да предотврати нападение на французите, събира малък флот и потегля с корабите, като заявява, че ще влезе в крепостта, ще плати на войниците, ще сключи мир с търговците, ще обеси всички предатели, и ще бъде признат за комендант на Кале.
Кале е страховита крепост. Това е английски преден пост в Нормандия от поколения, а сега войниците владеят крепостта и когато виждат платната на флота на Йорк, препречват входа на пристанището с верига, насочват оръдията на крепостта към морето, и Йорк се изправя пред дулата на оръдията на свои сънародници и му е отказан достъп в града, за чийто комендант е бил назначен.
Научаваме новината, докато седим с краля, през един студен ноемврийски следобед. Маргарет ликува.
— Ще се погрижа съпругът ви да бъде обсипан с почести за това! — възкликва тя. — Колко ли унизен трябва да е Йорк! Колко ли се срамува! В открито море, с голям флот, а Кале отказва да го пусне да влезе! Нима сега лордовете няма да го отстранят от служба? Нима няма да изведат Едмънд от Тауър?
Не казвам нищо. Разбира се, питам се само дали съпругът ми е стоял безучастно, докато неговите войници са се бунтували, отказвайки да се подчинят на заповедта му да пуснат в крепостта новия си комендант. Или пък — което би било далеч по-лошо, по-опасно за нас — той сам ги е повел да се опълчат срещу Йоркския херцог, давайки им заповед от високата кула да насочат оръдията към лорда-регент, законно назначеният протектор на Англия. И в двата случая ще бъде в опасност, и в двата случая от този миг насам херцогът е негов враг.
Кралят, пристегнат с ремъци в стола си, надава тих стон в съня си; кралицата не му хвърля дори бегъл поглед.
— Представи си Йорк, в поклащания от вълните кораб, и оръдията, насочени към него — изрича с наслада тя. — Господи, иска ми се да го бяха застреляли. Помисли си какво щеше да означава за нас, ако само бяха потопили кораба му и той се беше удавил. Помисли си какво би било, ако твоят Ричард го беше потопил!
Не успявам да сдържа потръпването си. Нима Ричард някога би позволил гарнизонът му да открие огън по херцог с кралска кръв, назначен от кралския съвет? Сигурна съм, че не, трябва да бъда сигурна.