Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
18.
Без разследване нямаше нужда от присъствието на агент Броуди Уилсън в Бодрум.
„Не бързай, още не сме свършили“, казах си, след като пристигнах е полицейското управление точно в девет на следващата сутрин.
В този час бе предложила да се срещнем полицайката, подписала писмото.
„Няма да има проблем да вземете следобедния полет от Бодрум - беше написала. - Ще мога да ви съобщя обстоятелствата за не повече от двайсет минути”.
След като влязох, ме пое млад полицай с красиво изгладена униформа и най-лъснатите ботуши, които съм виждал след почетната стража на американската морска пехота. Едва ли беше на повече от шестнайсет. Изведе ме отзад, после ме качи по някакви стълби и ме вкара в зайчарник от офиси, обитавани от детективите. В края на коридора влязохме в стая с две бюра и изглед към задния двор и съседната къща. Варосаните стени на дома се ронеха - бяха паднали късове мазилка, по покрива имаше счупени керемиди, - но това нямаше значение. Всичко беше красиво заради двете стари дръвчета червен жасмин в двора.
Само едно от бюрата беше заето. Млада жена с водопад от черна коса - очевидно секретарка - седеше зад него с долепена до ухото телефонна слушалка и натискаше клавиши на компютър от зората на историята.
Секретарката беше от жените, които са екстравагантни във всичко - жестовете, гърдите, изпънали стегнатата блуза, грима, задника, опакован в тясна пола. Подозирах, че и настроенията ѝ са такива. Докато чаках да свърши, ми мина през ум, че в много отношения тя представлява противоречията в съвременна Турция - беше млада, обаче в култура, бракосъчетана с миналото, демонстративно женствена, но в общество, доминирано от мъжете, нерелигиозна и с европейски вид, но в страна, чието лице е винаги обърнато на изток, към исляма.
И разбира се - за дълбоко консервативна страна - налице беше и едно последно противоречие, най-голямото от всички. Наркотиците. Турция бе станала много важно свързващо звено между най-печелившия трафикантски маршрут, модерния Път на коприната, по който се придвижваха опиум, полурафиниран хероин и висококачествен хашиш от Пакистан и Афганистан към Западна Европа, през границата с Ливан и през Кавказките планини към Русия. Ако наркотиците бяха обикновена стока - като петрола, който тече по международните петролопроводи, - Турция щеше да е най-големият разпределителен център на света.
Знаех тези неща покрай Христос Николаидис - гърка, чието убийство на Санторини бях наредил. Докато го преследвах, научих от Агенцията за борба с наркотиците, че Патрос Николаидис и още шестима шефове на големи картели са се окопали дълбоко в Турция - особено тази част на Турция - и че въпреки храбрите усилия на някои чудесни турски полицаи корупцията процъфтява, а печалбите стават още по-фантастични.
Секретарката не даваше признаци, че скоро ще приключи разговора, така че седнах на един стол и се замислих за Патрос и главорезите му албанци. След като се прибрах в Америка, далеч от опасността, престанах да мисля за този човек, но трябваше да призная иронията, че под натиска на кризата се бях оказал в ъгълче на света, което той познаваше много добре. Зачудих се къде ли е - надявах се да е зад високите стени на дома си край Солун и да тъгува за сина си.
Оказа се, че сгреших, задето не помислих повече върху това - ужасно сгреших, - но така или иначе жената най-накрая затвори телефона и обърна към мен уместно екстравагантната си усмивка, изпъна блузата си, в случай че не съм забелязал двата ѝ най-сериозни актива, и попита дали съм Броуди Уилсън.
Кимнах и тя ми каза, че шефката ѝ ще закъснее петнайсет минути.
- Води малкия денди в парка на ъгъла всяка сутрин. Колата ѝ се развалила. Италианска е... за колата говоря - и това обяснява защо е пълен боклук.
Заключих, че вероятно е имала бивш приятел италианец. Освен това изглеждаше, че английският ѝ е плод на модерната американска музика, летните филмови суперпродукции и чата но интернет.
- Малък денди? - попитах.
- Синът ѝ.
- Мъжът й също ли е полицай? Обикновено така става в нашия занаят. - Не че ме интересуваше, просто поддържах разговора, преливах от пусто в празно, така да се каже.
- Не. Разведена е.
- Колко е голям синът ѝ?