Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Готово — появи се Робин с поднос с три купи, от които се издигаше пара.
Уилям се намръщи малко стеснително и се настани в креслото си.
— Все още правя най-хубавата яхния отсам Полперо.
Робин погледна Нел с извити вежди.
— Никой не оспорва това, дядо — подаде му тя една купа над масичката.
— А само способността ми да я отнеса до масата.
Робин въздъхна малко театрално.
— Дядо, искаме просто да ни позволиш да ти помагаме.
Нел стисна зъби — не биваше да допуска този спор да се задълбочава, не можеше да рискува Уилям да се разсейва.
— Много е вкусно — каза тя високо, след като опита яхнията. — Идеалното количество сос „Уорчестър“.
Уилям и Робин примигнаха срещу нея със застинали във въздуха лъжици.
— Какво? — изгледа Нел ту единия, ту другия. — Какво има?
Робин отвори уста и отново я затвори като риба.
— Заради соса „Уорчестър“.
— Това е тайната ни съставка — поясни Уилям. — От поколения.
Нел сви рамене извинително.
— Майка ми правеше рибна яхния, и нейната майка също. Винаги са слагали сос „Уорчестър“. Явно е бил и нашата тайна съставка.
Уилям бавно си пое въздух с разширени ноздри, а Робин прехапа устни.
— Много е вкусно — увери го Нел след още една лъжица. — Умението е да уцелиш точното количество.
— Кажи ми, Нел — поде Робин, след като се прокашля и старателно избегна погледа на Уилям, — откри ли нещо полезно в документите, които ти дадох?
Нел се усмихна признателно. Робин й се бе притекла на помощ.
— Много са интересни. Много ми хареса статията във вестника за спускането на „Лузитания“ на вода.
Робин грейна.
— Сигурно такова важно събитие е било много вълнуващо. Ужасно е, като си помисли човек какво се е случило с този красив кораб.
— Германците — обади се дядото с пълна уста. — Това си беше светотатство, същинска варварщина.
Нел допускаше, че германците сигурно смятат същото относно бомбардировката на Дрезден, но сега не му беше нито времето, нито мястото да го спомене, а и Уилям не беше човекът, с когото да подема подобен спор. Затова си прехапа езика и поде приятен и неангажиращ разговор с Робин за историята на селото и на къщата в „Блакхърст“, докато най-накрая Робин не се извини, не раздигна съдовете и не отиде да донесе пудинга.
Нел я проследи с поглед на излизане от стаята и понеже си даде сметка, че това вероятно е последната й възможност да поговори с Уилям насаме, побърза да се възползва.
— Уилям, искам да ви попитам нещо.
— Давай.
— Познавали сте Елайза…
Той дръпна от лулата си и кимна веднъж.
— Защо според вас ме е взела? Искала е да има дете, така ли мислите?
Уилям изпусна дима. Стисна лулата с кътните си зъби и заговори:
— Не ми се вярва, тя беше волна душа. Не беше човек, който с радост би се натоварил със семейни задължения, камо ли пък да прибегне до кражба заради това.
— В селото говореше ли се нещо? Някой да е имал теория?
Той сви рамене.
— Всички вярвахме, че детето, тоест ти си се разболяла от скарлатина. Никой не се усъмни. — Дръпна от лулата си и отново изпусна дима. — А що се отнася до изчезването на Елайза, и то не учуди никого. Не за пръв път го правеше.
— Така ли?
— Стори същото и няколко години преди това. — Уилям поклати глава, избегна очите на Нел, хвърли поглед към кухнята и сниши глас: — Винаги съм обвинявал себе си за тази работа. Беше малко след… онова, за което ти разказах. Аз я обвиних, казах й какво съм видял, нарекох я как ли не. Тя ме накара да обещая, че няма да казвам на никого, и заяви, че не съм разбирал, че не било каквото изглежда. — Той се засмя горчиво. — Все обичайните неща, които казва една жена, когато я спипаш в такова положение.
Нел кимна.
— Изпълних молбата й и запазих тайната й. Малко след това в селото научих, че е заминала.
— Къде?
Той сви рамене.
— Когато се върна след около година, я питах много пъти, обаче не ми каза.
— Пудингът е готов — обади се Робин от кухнята.