Небесносини грехове

Концентрирах се в пътя, наистина силно, докато изчервяването прогаряше лицето ми.

Той се изкиска.

- Изчервяваш се заради мен. О, Боже, да!

- Продължавай така и ще се ядосам - завих по „Кларк" и се отправих към „Цирка".

- Не схващаш, нали? - той ме погледна и аз не можах да разчета погледа му.

Объркване, радост и нещо друго.

- Да схвана какво? - попитах.

- Вече не съм невидим на твоя мъжки радар.

- Какво?

- Ти забелязваш мъжете, Анита, но никога не си забелязвала мен. Започвах да се чувствам като дворцовия евнух.

Намръщих му се набързо, преди да върна поглед към пътя. Не исках да рискувам с друг близък пропуск. Бях си получила дозата адреналин за деня.

- Хайде де, знаеш какво имам предвид.

Въздъхнах.

- Може би.

- Може би защото не спиш с всеки, но секса все още означава повече за теб, дори и с активния ardeur.

Ако стоях, щях да запристъпвам смутено. Сега трябваше да се задоволя с усилено концентриране над шофирането.

- Ако искаш да кажеш нещо, Джейсън, направи го вече.

- Не се цупи, Анита. Искам да кажа, че дори и никога повече да не се докоснем един друг, вече ме засичаш на радара си. Виждаш ме. Наистина ме виждаш - изглеждаше много доволен.

Бях объркана. Когато съм объркана, обикновено опитвам да се концентрирам върху работата.

- Мислиш ли, че ликантропът, който изнасилва и убива тези жени, е местен?

- Знам, че не е - каза Джейсън.

Погледнах към него, защото звучеше толкова сигурен.

- Как можеш да си толкова сигурен?

- Беше върколак и не е някой от нашата глутница. В Сейнт Луис няма вълци, които да не са част от Клана на каменния трон.

- Откъде знаеш че е бил върколак? Може да е бил кой да е от всичките хищници полу-хора.

- Миришеше на вълк - намръщи ми се. - Не го ли надуши в къщата?

- Там миришеше най-вече на кръв, Джейсън.

- Понякога забравям, че все още не си една от нас.

- Това комплимент ли е или оплакване?

Той се ухили.

- Нито едното.

- Как можеш да си толкова сигурен, че е не е бил някой от нашите вълци?

- Не миришеше на глутницата.

- Забрави, че съм човек и носът ми не е четиристотин пъти по-чувствителен и изтънчен и ми го обясни с прости думи.

- Носът ми в човешка форма не е толкова добър, колкото във вълчата ми форма. Светът е толкова жив. Подушването е почти като поглед. Ако никога не си го изпитвал е трудно да се обясни, но в човешка форма, докосването идва на второ място след погледа. Във вълчата форма миризмата е на второ място след погледа и даже понякога е на първо.

- Добре, както кажеш, но какво означава това за конкретния случай?

- Това означава, че знам че убиецът е върколак и знам че не е един от нашите.

- Твоето мнение няма да има тежест пред съда - казах.

- Не съм си и помислял. Честно, щях да спомена по-рано какво съм надушил в къщата, ако не бях приел, че и ти си го надушила. - Вече изглеждаше притеснен, а от там и по-млад, чисто ученическо очарование.

Това, което каза, ме накара да мисля.

- Повечето видове ловни хрътки не биха проследили върколак или какъвто и да е превръщач.

Започват да се присвиват, да вият, скимтят и да се държат странно. Цялото им поведение казва на ловеца: „ Действаш сам" - казах.

- Знам че кучетата не ни обичат, но не знаех че е толкова много.

- Зависи от породата на кучето, но повечето кучета не искат да се замесват с вас, момчета. Не мога да кажа, че ги обвинявам.

- Значи да отидем до кучкарника и да изберем куче, не е възможна опция.

- Закова проблема право в десетката.

- Добре, искаше ли да кажеш и нещо друго? - попита и пак се ухили.

- Да, може ли върколак във вълча форма да проследи този убиец?

Джейсън се замисли. Лицето му отново беше сериозно.

- Вероятно, но не мисля, че полицията би го одобрила. И те не ни харесват много.

- Вероятно няма, но ще пусна мухата на Зербровски, когато се обади.

- Сигурна си, че ще се обади?

- Да.

- Защо?

- Защото имаме две мъртви жени и вероятно всички медии знаят.

- Ако гледаше телевизия, четеше вестници понякога или дори слушаше радио, можеше и да знаеш тези неща - отбеляза Джейсън.

- Вероятно си прав, но има натиск този случай да се реши, а и още невинни животи са изложени на опасност. Зербровски ще се обади, защото нямат никакви следи, иначе нямаше да арестуват теб. Ако Долф имаше по-обещаваща следа, дори и полудял, какъвто е, нямаше да тормози теб или мен.

- Сигурна ли си?

- Той е най-вече ченге. Ако имаше какво друго да преследва, щеше да е там, преследвайки го, а не да си губи времето с теб.

- Не знам, Анита, днес не видях да е останало много от ченгето. Изглеждаше като човек, който е позволил личните му проблеми да засенчат всичко останало.

Щях да споря, ако можех, но нямаше как.

- Ще спомена идеята пред Зербровски, ако се отчаят достатъчно, може и да се навият.

- Колко отчаяни трябва да са?

Вкарах джипа в паркинга пред „Цирка".

- Още две тела, може би три. Да използва върколак, за да проследи върколак, може и да пасне на чувството за хумор на Зербровски, но проблемът ще е да накара шефовете да се съгласят.

- Още две жени, може би три, Исусе, Анита, защо не пробват отчаяните мерки, преди нещата да станат толкова зле?

- Полицаите са като повечето хора, Джейсън, не обичат да мислят извън обичайните рамки.

Да използват върколак във вълча форма, като вид свръхестествено гонче е доста извън границите на обичайното.

- Може би, - каза той - но аз надуших какво имаше горе, Анита. Толкова много кръв, толкова много месо. Едно човешко същество не трябва да бъде редуцирано само до месо и кръв.

- Не сме ли всички само ходеща храна? - опитах се да прозвучи като шега, но

Джейсън изглеждаше обиден.

- Ти, по-добре от всички хора, би трябвало да знаеш отговора на това.

- Може би - казах, чувствайки как собствената ми усмивка се изплъзва. -Добре, съжалявам, не исках да те обидя, но прекалено много превръщачи са ме заплашвали през годините, за да имам някакви илюзии къде стоя в хранителната верига. И все още има ужасно много превръщачи, които си мислят, че са върха й.

- Не вярвам в тези радикални лайна, че сме върха на еволюционната стълбица - каза

Джейсън, - ако наистина ние сме върха на еволюцията, защо сме наоколо от хилядолетия и въпреки това вие, хората, ни превъзхождате по брой и обикновено успявате да ни очистите?

Паркирах близо до задната врата и изключих двигателя. Джейсън отвори вратата си, но докато слизаше каза през рамо:

- Не се заблуждавай, Анита, обикновените хора, убиват повече от нашите, отколкото ние някога ще убие от тях. - Усмихна се, но не весело. - Убиват и от своите повече, отколкото ние убиваме от тях. - После продължи през паркинга. Повече не се обърна. Бях обидила Джейсън. До този момент не бях сигурна дали беше възможно да го обидиш. Или порастваше, или аз бях станала по-недипломатична. След като реално не можех да стана по-малко дипломатична от обикновено, значи Джейсън порастваше. За пръв път от много време се зачудих, дали винаги щеше да е доволен от позицията си на домашен вълк и аперитив на Жан-Клод. И стриптизьор също. Не можеш да се събличаш и да храниш вампирите вечно, нали?