Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Затворих вратата след тях и погледнах през стаята към Зербровски.
Взирахме се един в друг. Не смятам, че някой от нас знаеше какво да каже, или дори какво да направи.
Гласът на Долф се чу, сякаш идваше от някъде дълбоко в него, като че ли е трябвало да го изтегли като кофа от кладенец.
- Синът ми ще стане вампир. - Погледна ме със смесица от такава мъка и гняв, с която не знаех какво да направя.
- Сега доволна ли си? - попита той. Осъзнах, че по лицето му засъхваха сълзи. Беше плакал, докато унищожаваше всичко. Но не плачеше когато изрече: - Снаха ми иска да го превърне, така че завинаги да остане на 25 години. - Издаде звук, който беше нещо средно между стон и вик.
Да отвърна, че съжалявам, не изглеждаше достатъчно. Не можех да измисля нищо, което би било достатъчно. Но съжалението беше всичко, което можех да предложа.
- Съжалявам, Долф.
- Защо, защо съжаляваш, вампирите също са хора. - Сълзите отново започнаха, безшумно.
Човек никога нямаше да разбере, че Долф плаче, ако не го гледаше директно.
- Да, излизам с кръвопиец, а някои от приятелите ми нямат пулс, но продълржавам да не одобрявам превръщането на хора.
Той вдигна поглед към мен и болката му заливаше гнева. Това правеше погледа му по-твърд и същевременно можеше по-лесно да го погледнеш в очите.
- Защо? Защо?
Не мисля, че наистина ме питаше „защо". Вярвах това, което вярвах относно вампирите.
Мисля че това, което искаше да попита беше универсалният въпрос „защо аз"? Защо моят син, моята дъщеря, моята майка, моятта страна, моят дом? Защо аз? Защо вселената не е честна? Защо не всеки получава щастлив край? Не можех да отговоря на това „защо".
Помолих се на Бог да мога.
Отговорих на директното „защо", понеже не можех да отговоря на другите, по-болезнени въпроси.
- Вече не знам защо, но знам че продължавам да изтръпвам всеки път, когато срещна някой, когото съм познавала като жив човек, а после и като мъртъв вампир - свих рамене. -
Просто ми действа, как да кажа, изнервящо.
Той изхълца през сълзи.
- Изнервящо... - наполовина се засмя, наполовина заплака, след това покри лицето си с ръце и се предаде пред плача.
Зербровски и аз просто стояхме. Не знам кой от нас се чувстваше по-безпомощен. Той заобиколи внимателно стаята, водейки Джейсън със себе си.
Долф усети движението и каза:
- Той няма да ходи никъде.
- Той нямаше нищо общо с това - казах.
Долф изтри ядосано лицето си.
- Не си му дала алиби за първото убийство.
- Търсите сериен убиец. Ако един заподозрян е чист за едно от убийствата, обикновено е чист и за другите.
Той поклати глава инатливо.
- Можем да го задържим за седемдесет и два часа и ще го направим. Огледах унищожената стая, срещнах очите на Зербровски и не бях сигурна, че Долф все още можеше да прави такива изявления.
- След няколко дни е пълнолуние - отбелязах.
- Ще го вкараме в един от укрепените домове - продължи Долф. Укрепените домове бяха собственост на правителството. Това бяха места, където нови ликантропи можеха да отидат и да са спокойни, че няма инцидентно да наранят някого.
Идеята беше че оставаш докато овладееш звяра си, после те пуснат да живееш живота си.
Това беше теорията. Реалността беше че веднъж влязъл, доброволно или не,
почти никога не излизаш оттам. Асоциацията беше подела годините на съдебни битки, които да обявят домовете извън закона или за противоконституционални.
Погледнах Зербровски. Той се втренчи в мен с нарастващ ужас и изтощение.
Не бях сигурна, че нямаше да позволи Джейсън да бъде заключен завинаги, ако Долф го натиснеше. Това не можеше да се случва. Нямаше да позволя да се случи.
Погледнах Долф.
- Джейсън е върколак от години. Има перфектен контол над звяра си. Защо ще го изпращаш в укрепен дом?
- Мястото му е в един от тях - каза Долф, омразата беше изместила болката.
- Мястото му не е зад решетките и ти го знаеш.
Долф ме изгледа лошо.
- Той е опасен.
- Защо?
- Той е върколак, Анита.
- Значи трябва да бъде заключен, защото е върколак.
- Да.
Зербровски изглеждаше позеленял.
- Заключен само, защото е върколак - повторих. Исках Долф да чуе какво казваше, да не се съгласи, да се осъзнае, но не би.
- Аха - каза той. И го каза пред запис, пред свидетели, не-въз-вратимо. Това можеше и вероятно щеше да бъде използвано срещу него. Нямаше нищо, което можех да направя, за да помогна на Долф, но вече знаех че Джейсън няма да отиде в укрепен дом. Част от мен се отпусна, но другата част беше толкова уплашена за Долф, че чак усещах металически вкус в устата си.